О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр. София 05.11.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 03 ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4884 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 425/06.06.2014 г. по ч.гр.дело № 3277/2014 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 12588/16.10.2013 г., подадена от Г. И. А. срещу определение № 1070/23.09.2013 г. по в.ч.гр.дело № 1191/2013 г. на Окръжен съд [населено място], като процесуално недопустима.
Срещу постановеното определение в срок е подадена частна жалба вх. № 5883/23.06.2014 г. от Г. И. А.. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което делото се върне на съдебния състав за разглеждане на подадената частна жалба.
Ответницата по частната жалба С. З. З. в писмен отговор е изразила становище за недопустимост на частната жалба, съответно за неоснователност на същата.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане касационната частна жалба, подадена от Г. А. срещу определение № 1070/23.09.2013 г. по в.ч.гр.дело № 1191/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено разпореждане № 4074/28.02.2013 г. по гр.дело № 2378/2007 г. на Районен съд [населено място] за издаване на изпълнителен лист за сумата 1513 лв. и за обезсилване на издадения изпълнителен лист от 28.03.2013 г. съставът на ВКС е приел, че определението, постановено в производството по чл.407,ал.1,вр.чл.404,т.1 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Прието е, че производството по издаване на изпълнителен лист възоснова на изпълнително основание по чл.404,т.1 ГПК е двуинстанционо и приключва с постановяване на определението на въззивния съд, произнесъл се по същество на частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на посоченото основание. Изводът съдът е обосновал с разпоредбите на чл.407,ал.3 ГПК, според които инстанционен контрол е предвиден по общия ред само за разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406,ал.2 ГПК, когато основанията за издаване на изпълнителен лист е от предвидените в чл.404,т.2 и т.3 ГПК. Прието е, че е предвиден различен начин за обжалване на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист в случаите по чл.404,т.1 и отделно в тези по чл.404,т.2 и т.3 ГПК. С оглед на това съдът е извел извода, че актовете на съда в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на основанията, предвидени в чл.404,т.1 ГПК подлежат на двуинстанционна проверка. Прието е, че с постановяване на определението на въззивния съд, с което е извършена проверка на законността на разпореждането на първоинстанционния съд по издаване на изпълнителен лист съдебният контрол е изчерпан. Прието е също, че определението на въззивния съд, постановено по частна жалба срещу определение по чл.407,ал.1 ГПК не попада в хипотезите на чл.274,ал.3 ГПК. При тези съображения частната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение.
Жалбоподателят-ответник Г. А. е подал частна касационна жалба срещу определение от 23.09.2013 г. по в.ч.гр.дело № 1191/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено разпореждане от 28.02.2013 г. по гр.дело № 2378/2007 г. на Казанлъшкия районен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на жалбоподателя за сумата 1513 лв. и е обезсилен издаденият изпълнителен лист от 28.03.2013 г. Последният е издаден възоснова на изпълнително основание по чл.404,т.1 ГПК – влязло в сила решение № 136/20.06.2008 г. по гр.дело № 2378/2007 г. на Районен съд [населено място] и решение № 20/11.02.2009 г. по в.гр.дело № 1543/2008 г. на Старозагорския окръжен съд.
Съгласно разпоредбите на чл.407,ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчване на разпореждането, а за ответника от връчване на поканата за доброволно изпълнение. Според чл.407,ал.3 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл.406,ал.2 ГПК разпореждането се обжалва по общия ред. От своя страна текста на чл.406,ал.2 ГПК препраща към разпоредбите на чл. 404,т.2 и т.3 ГПК, в които са посочени изпълнителни основания, различни от тези по чл.404,т.1 ГПК. Анализа на всеки от текстовете води до извода, че законодателят е уредил по различен начин реда за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. На инстанционен контрол по общия ред подлежат разпорежданията за издаване на изпълнителен лист на основанията, предвидени в чл. 404,т.2 и т.3 ГПК – т.е. в тези хипотези е предвиден и касационен контрол. В случаите на постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист на някое от основанията, предвидени в чл.404,т.1 ГПК производството е двуинстанционно и касационен контрол не е предвиден. За посочените случаи е приложимо тълкуването в т.6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и трайно установената съдебна практика на ВКС на Гражданска и Търговска колегия.
В настоящият случай се касае до определение на въззивен съд, постановено по реда на чл. 407,ал.1 ГПК, с което се е произнесъл по същество по подадена частна жалба срещу разпореждане на Казанлъшкия районен съд, с което е постановено издаване на изпълнителен лист на жалбоподателя А. на основание влезли в сила съдебни решения – т.е. на основание за издаване на изпълнителен лист по чл.404,т.1 ГПК. Това определение на въззивния съд, с което е извършена проверка относно законосъобразността на разпореждането на Казанлъшкия районен съд по чл.407,ал.1 ГПК, вр.чл.404,т.1 ГПК не подлежи на касационен контрол. То не е преграждащо развитието на делото, нито обжалването му е изрично предвидено от закона. Следователно подадената частна касационна жалба вх. № 12588/16.10.2013 г. от Г. А. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, какъвто е извода на състава на ВКС в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди.
Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са изцяло неоснователни.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 425/06.06.2014 г.,постановено по ч.гр.дело № 3277/2014 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: