О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 13.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1525 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Й. Ш. от гр. С., чрез процесуалните му представители адв. В, против въззивното решение № 1* от 6 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 747 от 24 март 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, защото правилно съдът е приел, че е налице пълно основание да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, но правните изводи във връзка с размера на приетото обезщетение не съответстват с приетата за установена фактическа обстановка и не е спазен „обществения критерий за справедливост”, въведен чрез чл. 52 ЗЗД; съдът не е отчел и степента на увредата на касатора – заявеното от ответника станало предмет на обсъждане, а без значение е дали ответникът е продължил да разпространява събитието лично – достатъчно е да ги е предизвикал. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК във връзка с размера на обезщетението за неимуществени вреди, които съдът следва да определи по „справедливост”, което не е абстрактна категория, а при преценката му трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти. Представят се решение № 1* по гр.д. № 3* за 2007 г. на І ГО и решение № 35 по гр.д. № 2* за 2003 г. на ІV ГО.
Ответникът И. К. Д. от гр. С., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че след оправена реплика от страна на ответника за касатора възникнали негативни емоции, но ответникът не допринесъл с поведението си за настъпването на други реакции; предвид характера на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието, справедливото обезщетение за ищеца е в размер на 900 лева.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният материалноправен въпрос за съдържанието на критерия „справедливост” съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, е значим за определянето на размера на обезщетение за осъществен деликт. Разрешаването на този въпрос се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – твърди се, че е налице противоречивото му разрешаване от съдилищата. От представените съдебни решения обаче не се установява наличието на сочената хипотеза.
Справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията, ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито например са оповестяване на клеветнически твърдения в рамките на определен регион или промененото отношение на най-близкия и важен за лицето кръг от приятели и колеги по този повод, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка. С оглед изложеното, напълно неоснователно се твърди, че е налице противоречиво разрешаване на един и същи въпрос от съдилищата, само поради това, че обида е нанесена публично. Еднакво би бил разрешен посоченият въпрос, ако при идентични или твърде сходни обстоятелства ищците по съответните дела установят, че на практика са претърпели идентични или много сходни по вид и съдържание негативни последици от деликта, което, дори и да е възможно хипотетично, не се установява от представените от касатора съдебни решения.
Ответната страна не прави искане за заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 6 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение № 747 от 24 март 2009 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: