О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София 10.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 880 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от ЕТ”Б” гр. С.,представлявано от собственика Б. ,чрез процесуалния си представител – адвокат Ч против решение № 42 от 10.03.2009г.по в.гр.д. № 37 по описа за 2009г. на Хасковски окръжен съд,с което е отменено решение № 75 от 28.07.2008г. и допълнително решение № 151 от 2.12.2008г. по гр.д. № 409/2007г.на Районен съд Харманли и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от ЕТ”Б” гр. С. против Т. М. В. иск за сумата от 1 556.60лв.,представляваща равностойността на извършен ремонт на л.а.марка „БВМ-325”с рег. № Х* като неоснователен и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поставя четири въпроса,които счита,че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се на Постановление № 5 от 13.02.1980г.на Пленума на ВС, решение № 1* от 22.07.1958г.по гр.д. № 3885/5897г.на ІІ г.о.,тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001г.по т.гр.д. № 1/00г.на ОСГК. Въпросите са: 1. Дължи ли се реалната стойност на извършения ремонт по договор за изработка, 2. Може ли заключението на вещото лице да бъде игнорирано въз основа на свидетелски показания, 3. Налице ли е несвоевременно допускане на доказателства във въъззивната инстанция и довело ли е това до ограничаване правото на защита на страната и 4. Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в необсъждане на истинността на представената проформа фактура,по отношение на която е открито производство по оспорване по чл.154 от ГПК/отм./и приемането като несъотносими на приложените към заключението на вещото лице-два консигнационни протокола от 27.10.2006г. и от 23.11.2006г.,два броя стокови разписки от 29.11.2006г.и касова бележка от 12.12.2006г.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с които се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че по делото не са представени доказателства,от които да се направи извод,че на процесния автомобил е бил извършен ремонт,чрез влагане на нови части и труд в размер на исковата сума. Това е така,защото не е установено,кои точно части са били повредени,налагала ли се е тяхната подмяна,с какви части-нови или употребявани.
В този смисъл поставените от касатора въпроси – са от значение за решаване но делото,но те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,по следните съображения :
Относно дължимостта на реалната стойност на извършения ремонт:
Ищецът,върху когото е доказателствената тежест по делото не е установил реалната стойност на извършения ремонт. Ангажираната от него експертиза не следва да бъде възприета,първо защото тя е ползвала цени на материали,посочени в писмени документи/ два консигнационни протокола от 27.10.2006г. и от 23.11.2006г.,два броя стокови разписки от 29.11.2006г.и касова бележка от 12.12.2006г./,които не са били приети по надлежния ред от съда като доказателства по делото и второ,защото в нея вещото лице е дало противоречиви отговори по поставения му въпрос относно вложените при ремонта нови части -в задачи 3 и 4. В отговоря на задача 3 – вещото лице е изброило седем като вложени нови части в ремонта на процесния автомобил, а в отговора на задача 4, когато е следвало да ги оцени –в раздел ІІ е определило оценка на шестнадесет части. Ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на претенцията си,освен една проформа фактура,която е подписана само от него и която самият той квалифицира като съдържаща предложение към ищцовата страна.
Относно конкуренцията между доказателствените средства в процеса:
Заключението на експертизата и свидетелските показания са различни доказателствени средства,които съдът е длъжен да цени в съвкупност и по свое убеждение. В случая е невярна тезата на касатора за това,че съдът е игнорирал заключението на вещото лице въз основа на показанията на свидетеля С. Изрично в мотивите си въззивният съд е посочил,че приема заключението на приетата техническа експертиза за компетентно и безпристрастно. Същият го е обсъдил,но е изложил подробни мотиви, въз основа на които е направил извод,че то не е достатъчно за да установи тезата на ищеца. Съответно е обсъдил и показанията,дадени при повторния разпит на свидетеля С,за които е счел,че независимо,че са в насоката, в която са били депозирани и пред първата инстанция,съдържат и нов елемент,който е възприел.
Относно ограничаване правото на защита на страната:
Такова не е налице. Включително и в цитираното от касатора тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001г.по т.гр.д. № 1/00г.на ОСГК – т.5 е прието,че въззивната инстанция може да събере и по-късно/след подаване на жалбата/ посочени доказателства,какъвто е и настоящия случай.
Въпросът за наличието или не на съществено нарушение на съдопроизводствените правила е въпрос за неправилност на постановения съдебен акт и той не може да бъде разглеждан от касационната инстанция преди положителна преценка за допустимост на подадената касационна жалба.
С оглед на изложеното,тъй като не се представят доказателства,че спорът е разрешен в противоречие с практика на ВКС/приложените решения са в съответствие с постановеното въззивно решение/,тъй като не се касае за въпроси, които са решавани от съдилищата противоречиво и тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 10.03.2009г. по в.гр.д. № 37 по описа за 2009г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.