3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
гр.София, 17.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 2032 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. А. и М. М. С. срещу решение № 16 от 04.02.2014 г. , постановено по в. гр. д. № 316 по описа за 2013 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 178 от 10.10.2013 г. по гр. д. № 377 по описа за 2012 г. на Дуловския районен съд за осъждане на касаторите да заплатят солидарно на основание чл.45 от ЗЗД на Ч. З. Х. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от хулиганските прояви на касаторите при инцидент, станал на 14.09.2012 г.
К. твърдят, че решението на Силистренския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК –противоречие на обжалваното решение с ППВС № 4 от 1968 г. и решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211 по описа за 2009 г. на ТК на ВКС относно критериите за определяне на размера на неимуществените вреди по справедливост.
Ответникът по жалбата Ч. З. Х. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Ч. Х. е работил като полицай в [населено място], когато на 14.09.2011 г. бил повикан на адреса на ответниците-касатори, за да окаже съдействие на свой колега полицай. Ответниците го нападнали, нанесли му множество удари в областта на ръцете и гърдите и го обиждали, за което с влезли в сила споразумения са били осъдени за хулиганство. Затова Ч. Х. е предявил иск обезщетяване на нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството му като човек и професионалист, както и за причинените болки страдания от телесните увреждания, от стреса, срама и тревогата, които е преживял. Негативните последици от деянието на касатора са били установени по делото от показанията на разпитаните свидетели/стр.70 и 71 по описа на Дуловския районен съд/. Според тези показания в резултат от извършеното от касаторите престъпление ищецът се е намирал в тежко емоционално състояние, паднало реномето му на полицейски офицер, чувствал се унижен и без самочувствие. Като е взел предвид тези обстоятелства, Дуловският районен съд е присъдил на ищеца 5 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, а Силистренският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част. Така постановеното решение на въззивния съд не противоречи, а съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Според тези указания съдът следва да съобрази характера и начина на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, както и причинените морални страдания. В случая съдилищата подробно са обсъдили и са преценили както обстоятелствата, при които е осъществен деликтът, така и предизвиканите морални страдания на ищеца-засягането на неговата лична и професионална репутация. Няма противоречие на обжалваното решение и с цитираното от касатора решение№ 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211 по описа за 2009 г. на ТК на ВКС, което се отнася за напълно различен случай- за обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие при оправдателна присъда на делинквента. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд по повдигнатия от касатора въпрос.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 04.02.2014 г. , постановено по в. гр. д. № 316 по описа за 2013 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 178 от 10.10.2013 г. по гр. д. № 377 по описа за 2012 г. на Дуловския районен съд за осъждане на М. С. А. и М. М. С. да заплатят солидарно на основание чл.45 от ЗЗД на Ч. З. Х. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от хулиганските прояви на касаторите при инцидент, станал на 14.09.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: