Определение №816 от 29.11.2012 по ч.пр. дело №609/609 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
София, 29.11. 2012 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 609 по описа за 2012 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Е.ОН Б. П.” АД, [населено място] срещу разпореждане № 5225/30.05.2012 г., постановено по гр.д. № 838/2012 г. от Варненския окръжен съд.
С него съдът е върнал частна жалба на търговското дружество, като недопустима поради липса на предмет – подадена e срещу определение на въззивния съд, каквото не е постановено.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждана по същество, тя е неоснователна.
П. Х. С. е предявил иск за признаване на установено в отношенията му с [фирма], [населено място], че не дължи сумата 1 282,08 лв. за електрическа енергия за периода 03.09.2010 – 16.02.2011 г..
Варненският районен съд уважил иска.
Търговецът е подал въззивна жалба
В писмените бележки, депозирани в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството е направен и довод за неподведомственост на спора пред общите граждански съдилища. Изложени са съображения, че спорът е административен, трябва да се разгледа по реда на АПК, от специализираните административни съдилища.
Варненският окръжен съд в съответствие с процесуалния закон е намерил, че оплакването е за недопустимост на първоинстанционното решение, поради което може да бъде въведено и след срока по чл. 259, ал. 2 ГПК и правилно го е обсъдил, като съобразно правомощията на въззивната инстанция и в съответствие с чл. 270 ГПК, е сторил това с решението си. В мотивите са обсъдени доводите на въззивника и са изложени съображения, че правният спор е граждански, съответно обжалваното първоинстанционно решение е допустимо.
Липсва нарочно определение на въззивния съд по въпроса за подведомствеността на съдебния спор, а и това би било в нарушение на указанията, дадени ТР 1-2001-ОСГК ВКС, че проверката за допустимост на исковото производство, съответно на обжалваното решение става със съдебното решение. .
Проверката за това дали спорът е постановен по гражданско дело, касае допустимостта на съдебния акт и по нея по-горната инстанция се произнася не с нарочно определение, а с решението. Ако обжалваното решение е постановено по спор, неподведомствен на съд, то е недопустимо и подлежи на обезсилване, на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК. Проверката няма как да бъде осъществена преди това, защото не се касае за процесуално условие, имащо отношение към допустимостта само на въззивното производство. При положение, че материалноправният спор е неподведомствен на съда, не е възможно, без да се обезсили постановеното вече първоинстанционно решение, делото да бъде прекратено от въззивната инстанция и изпратено на компетентния орган.
Такива са правилата и за касационно обжалване и в практиката си Върховният касационен съд непротиворечиво приема, че по довод за неподведомственост на спора, се произнася с решението по чл. 293 ГПК. /напр. така са процедирали съдебните състави в Р-191-2010-III ГО по гр.д. № 4956/2008 г., Р-122-2012-III ГО по гр.д. № 846/201 г., Р-294-2011-II ГО по гр.д. № 574/2010 г./.
Правилно с обжалваното определение Варненският окръжен съд е констатирал, че липсва нарочно определение по чл. 15 ГПК на въззивната инстанция. Тя се е произнесла по наведения довод в решението. Следователно, частната жалба, с която по същество се прави оплакване срещу преценката на окръжния съд, че спорът е подведомствен на гражданските съдилища, има характера на касационна жалба. Тя се явява недопустима, тъй като е срещу въззивно решение, постановено по иск с цена под 5000 лв. и подлежи на връщане, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК.
В заключение, крайният резултат по обжалваното разпореждане е правилен.
По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 5225/30.05.2012 г., постановено по гр.д. № 838/2012 г. от Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top