2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№816
Гр.София, 20.11.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2792 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2389/09.11.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 4034/12г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 10.10.2012г. по гр.д.№ 13366/12г. на Софийския градски съд и е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Й. Е. Д Л и Н. А. Д., граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И., чрез налагане на запор върха банкови сметки на частния жалбоподател до размер на сумата от 36200 евро.
Частният жалбоподател поддържа, че определение е неправилно, както и че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците оспорват частната жалба. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че от приложените към молбата доказателства се установява, че сключеният между страните предварителен договор от 17.08.2006г. е развален поради неизпълнение, поради което бъдещите искове за връщане на платените суми, за неустойките и за задатъка за вероятно основателни. Съставът на САС е преценил, че е налице обезпечителна нужда за молителите предвид на множеството наложени тежести върху поземления имот на ответника.
Частният жалбоподател поставя въпроса за преценката за вероятната основателност на бъдещите искове за обезпечителната нужда на молителите.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът не е въвел конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният в изложението въпрос за предпоставките за допускане на обезпечение е общ, тъй като преценката за основателност на молбата се извършва именно според представените писмени доказателства за вероятната основателност на бъдещия иск и за обезпечителната нужда, без да се постигне уеднаквяване на съдебната практика.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. Ответникът по касационната жалба има право на разноски, но не са представени доказателства такива да са направени, както и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2389/09.11.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 4034/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.