2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
София,29.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 4301/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2241 от 23.08.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1695/2013 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 18152 от 01.08.2013 г. по ч. гр. д. № 6498/2013 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И. С. Д. за парични вземания по договор за издаване и използване на кредитна карта „M./V.” от 27.08.2008 г., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката – заявител към 31.07.2013 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага доводи за неговата неправилност. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното : Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С обжалваното определение Бургаски окръжен съд е потвърдил разпореждане на Бургаски районен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК за парични вземания, произтичащи от договор за издаване и използване на кредитна карта. Договорът за издаване и използване на кредитна карта е вид банкова сделка и носи белезите на абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, което придава търговски характер на делото. Размерът на вземанията, за които е поискано издаване на заповед по чл.417 ГПК – съответно 2 056 лв. /главница/, 351.56 лв. /договорна лихва/ и 33.44 лв. /наказателна лихва/, е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване не само по търговски, но и по граждански дела. Предвид размера на заявените в заповедното производство вземания, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, както е посочил и въззивният съд. Въпреки указаната в самото определение необжалваемост, частният жалбоподател е подал частна касационна жалба, която е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2241 от 23.08.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1695/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :