О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 817
С. , 17.06..2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………
гр.дело N 1227/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], е подало касационна жалба срещу решение № 2444 от 25.11.2013 година по гр.д. N 2996/2013 година на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 136 от 14.08.2013 г. по гр.д. № 361/2013 г. на районен съд – Д. и вместо него е постановено друго, като са уважени искове на С. Ж. К. от [населено място] срещу касатора за признаване на незаконност и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 5//05.03.2013 г. на управителя на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и за възстановяване на заеманата преди това длъжност “резач на метали”, както и в частта за разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът С. Ж. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-В., оспорва жалбата. Счита, че няма основание за допускане на обжалването, както и че жалбата е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В допълнителните мотиви на въззивното решение е посочено, че дори да се приеме наличие на валидно волеизявление от работника за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, то липсват останалите предпоставки за законно упражняване на правото от страна на работодателя. Молбата на С. Ж. К. има вх. номер от 07.02.2013 г., а работодателят нито твърди, нито доказва в производството, че е приел предложението на работника в 7-дневен срок от тази дата, още по-малко да го е уведомил за съгласието си. Заповедта по чл.325, ал.1, т.1 КТ е изготвена едва на 05.03.2013 г. и е връчена същия ден, при това от данните на графологичната експертиза се установява, че подписа върху нея за получаател не е положен от адресата – работник. Не е изпълнен фактическия състав на текста и уволнението е незаконно на това основание.
С оглед на тези решителни мотиви следва да се приеме, че от зададените въпроси частично относимо е питането: „Изисква ли фактическият състав на разпоредбата на чл.325, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, инициирана от страна на работника или служителя, работодателят писмено да отговаря и уведомява работника и служителя в законовия седмодневен срок, че приема молбата му за прекратяване на трудовото правоотношение”.
Въпросът е зададен превратно, тъй като мотивите на въззивното решение не съдържат изискване за писмено уведомяване на предложителя за приемане на искането му за прекратяване на трудовия договор. В тях е посочено изискване за писмено приемане на предложението, в какъвто смисъл е и практиката на съдилищата, вкл. приложеното от касатора решение № 406 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 537/2012 г. на ІІІ г.о. и др. /решения № 976 от 15.05.2000 г. по гр.д. №1969/99 г. на ВКС, III г.о.; решение № 15 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 1069/2004 г. на ВКС, III г.о./. В писмена форма трябва да се изготви както предложението, така и приемането му /най-често това е резолюция върху молбата за прекратяване на трудовия договор, подадена от работника или служителя/. Това не се отнася, обаче, до второто задължение на страната, приемаща предложеното – да уведоми в 7-мо дневен срок предложителя, че има пълно съвпадение на волеизявленията и че предложението за прекратяване на трудовия договор е прието. Това уведомяване може да се направи както писмено, така и устно или по телефона, факса и чрез използване на други съвременни методи за комуникация. В тази насока законът не съдържа ограничения, стига уведомяването да е своевременно и да е надлежно установено. Поради това съдът е формирал извод за неосъществено главно и пълно доказване на обстоятелството за писмено приемане на предложението от страна на касатора-ответник и за уведомяване на работника за приемането му в посочения от закона срок, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор е изготвена и „връчена” значително време след изтичането на седемте дни, а в този случай законодателят е въвел необорима презумпция за отказ.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2444 от 25.11.2013 година по гр.д. N 2996/2013 година на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на С. Ж. К. от [населено място] сумата 250 лева /двеста и петдесет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.