2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
С., 01,12,2011 г.
ЕМИЛ МАРКОВ – съдия във Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година, като сложих за разглеждане ч. търг. дело № 769 по описа за 2011 г., за да се произнеса взех предвид:
Производството е по реда на чл. 257, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молбата с вх. № 85259/29.ІХ.2011 г. на Д. М. М. от С. с предмет определянето на срок при бавност, подадена в качеството й на ищца в прекратеното по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК първоинстанционното пр-во по гр. дело № 56726/2010 г. по описа на СРС, ГО, 25-и с-в, извършено с влязлото в сила въззивно определение на СГС, ТК, от 8 юли 2011 г., постановено по ч. р. дело № 7790/2011 г., надлежно съобщено й на датата 2.Х.2011 г. – т.е. три дена след подаването на настоящата молба. Като излага, че преди това СГС е бил сезиран на 21.ІХ.2011 г. с особеното й искане за допускане на обезпечение по този неин осъдителен иск срещу [фирма] от С. /погрешно сочен като „бъдещ”/ с настоящата си молба М. акцентира върху обстоятелството, че по особеното й искане с правно основание по чл. 389 ГПК се дължало произнасяне „в деня на подаването” му.
С оглед горното молителката М. претендира да бъде определен от настоящата инстанция подходящ срок за извършване на въпросното процесуално действие: произнасяне на СГС по искането й за допускане на обезпечение на исковата й претенция срещу ЕТ, предмет на вече върнатата й искова молба.
Макар и да е била подадена от формална страна /ищец/ в прекратеното първоинстанционно пр-во, тази молба на М. за определяне на срок при бавност е изцяло неоснователна.
Особено искане за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК може да се прави „във всяко положение” на делото, но с прекратяването му поради връщане на исковата молба се счита отпаднала и обезпечителната нужда. Поради това съставът на СГС не е дължал произнасяне в образуваното пред него частно въззивно пр-во по частната въззивна жалба на М. срещу определението на първостепенния съд по чл. 129, ал. 3 ГПК и по особеното й искане за допускане на обезпечение на обективирания във върнатата й искова молба осъдителен иск.
Като последица от горната констатация и като съобразих становището на съдията-докладчик от 25.Х.2011 г., депозирано по реда на чл. 255, ал. 2 in fine ГПК, което е в смисъл, чe оплакването за бавност в случая е безпредметно, намирам, че настоящата молба на Д. М. М. от С. по чл. 257 ГПК ще следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното
О П Р Е Д Е Л И Х :
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за определяне на срок при бавност, подадена от Д. М. М., ЕГН [ЕГН], от С., в качеството й на ищца в прекратеното по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК първоинстанционно пр-во по гр. дело № 56276/2010 г. по описа на СРС, ГО, 25-и с-в, извършено с влязлото в сила въззивно определение на Софийския градски съд, ТК, от 8 юли 2011 г., постановено по ч. гр. д. № 7790/2011 г. и особеното й искане по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на този неин осъдителен иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ВЪРХОВЕН СЪДИЯ: