Определение №817 от 41607 по ч.пр. дело №4216/4216 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 817
София, 29.11.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 4216/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ със седалище в [населено място] – чрез синдика адв. С. Б., срещу определение № 1541 от 19.08.2013 г., постановено по ч. т. д. № 2147/2013 г. от състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] /н./ срещу определение № 120 от 14.01.2013 г. по ч. гр. д. № 3781/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено определение от 25.10.2012 г. по гр. д. № 18502/2012 г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по делото, спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ, и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при условията на чл.637, ал.3 ТЗ.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е неприложимо към процесуалния ред за разглеждане на жалбата – чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] /н./, съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че обжалваното с нея определение, с което Пловдивски окръжен съд е отменил определение на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 18502/2011 г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК при условията на чл.637, ал.3 ТЗ, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, за които е предвиден касационен контрол.
Определението е правилно.
К. контрол върху определенията на въззивните съдилища е ограничен и се разпростира само върху определенията, които отговарят на установените в чл.274, ал.3 ГПК критерии. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК подлежат въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло извода на първия тричленен състав, че обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение не носи белезите на съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, който може да бъде обект на самостоятелен касационен контрол. Определението не е преграждащо за развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, а точно обратното – със същото е постановена отмяна на прекратителното определение на първата инстанция и по този начин са преодолени пречките за разглеждане на делото. С определението е разрешен единствено процесуалноправният въпрос относно предпоставките на чл.637, ал.3 ТЗ за продължаване на производството по делото, спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ, без да се дава разрешение по същество на въпроси от значение за съществуване на материалното право, предмет на поставения за разглеждане правен спор. Поради това обжалваемостта на определението не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. След като не покрива нито една от хипотезите на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване и изразеното от тричленния състав становище за недопустимост на сезиращата частна касационна жалба е съобразено със закона.
По изложените съображения определението по ч. т. д. № 2147/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1541 от 19.08.2013 г., постановено по ч. т. д. № 2147/2013 г. от състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top