О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 818
С. 17.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май…………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 1405/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
З. Р. Г. от С., чрез процесуалния си представител адв. И. И. от АК-С., е подал касационна жалба срещу решение № 2015 от 05.11.2013 година по гр.д. № 1933/2013 година на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 125 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 877/2012 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск на В. Д. В. от гара Л., Софийска област, срещу касатора до размер на сумата 25 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на дясното око, за което престъпление З. Р. Г. е бил признат за виновен с определение № 189 от 01.10.2008 г., като е одобрено споразумение по НОХД № 146/2008 г. по описа на Свогенския районен съд – иск с правно основание чл.45 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът В. Д. В. от гара Л., Софийска област, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В касационната жалба е формулиран въпросът: „Каква е силата на събраните по делото доказателства и при липса на такива, подкрепящи основанията за предявяване на обезщетението – може ли да се заменят с други изводи на съда, почиващи на общи предположения”. Питането е обосновано с твърдението, че по делото не са доказани основанията за присъждане на обезщетението съобразно заявеното в исковата молба. Вместо това въззивният съд е подменил анализа на събраните доказателства с общи изводи.
Твърдението на касатора не кореспондира с данните по делото. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че в резултат на нанесена тежка телесна повреда, за която ответникът, сега касатор, е признат за виновен по НОХД № 146/2008 г. на районен съд – С., ищецът е получил постоянна слепота с дясното око, което състояние коренно е променило живота му. От здрав и пълноценен мъж се е превърнал в инвалид, който се нуждае от чужда помощ в ежедневието си. Изпитал многобройни болки, интензивни по своя характер и продължителни във времето. По-нататък ищецът заявява, че през 2009 г. му е извършена операция за възстановяване на зрението, която се е оказала частично успешна.
Същите обстоятелства е приел за установени въззивният съд въз основа на заключение на вещо лице. След травмата е налице постоянна слепота, като посредством операция е постигнато зрение 0,8. Липсва ирис, зеница и леща – поставена е изкуствена такава. Ищецът няма нужда от придружител и според вещото лице намалението на слуха на дясното ухо няма връзка с увреждането на окото. Болките и страданията са установени от разпитаните по делото свидетели. При тези обстоятелства е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Няма обосновка и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. О. ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2015 от 05.11.2013 година по гр.д. № 1933/2013 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.