2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
гр. София, 17.06. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1973 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Х. срещу решение № 4272/06.06.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2366/2012 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № ІІІ-89-168/21.11.2011 г. по гр. дело № 973/2011 г. на Софийския районен съд и вместо него – по предявения от Н. В. С. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, е постановено следното: упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Г. И. Х. е предоставено на майката (ищцата), като е постановено и то да живее при нея; определен е режим на лични отношения на бащата (касатора) с детето, както следва: същият да вижда и взема детето всеки първи и трети петък от месеца от 19 ч. до 18 ч. в неделя, с преспиване при него; през седмицата, когато в събота и неделя детето е при майката, бащата да вижда и взема детето от 19 ч. в четвъртък (втория и четвъртия четвъртък от месеца), с преспиване при него, като го води на следващия ден (петък) на детска градина (съответно – на училище) и вечерта в 18 ч. в петък го връща в дома на майката; бащата да взема детето един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, през втората половина на зимната ученическа ваканция и първата половина на пролетната ученическа ваканция; всяка четна календарна година детето да бъде при баща си за коледните празници за времето от 18 ч. на 23.12 до 18 ч. на 26.12 и за новогодишните празници – при майка си за времето от 10 ч. на 31.12 до 18 ч. на 02.01; за всяка нечетна календарна година – да бъде при майка си за коледните празници за времето от 18 ч. на 23.12 до 18 ч. на 26.12 и при своя баща за новогодишните празници – за времето от 10 ч. на 31.12 до 18 ч. на 02.01; за великденските празници (неделя и понеделник) всяка нечетна календарна година детето да бъде при баща си, а всяка четна каландарна година – при майка си; постановено е бащата да взема детето от дома на майката и да го връща в дома й; жалбоподателят е осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител – ищцата, месечна издръжка в размер 100 лв., считано от влизане в сила на решението (в частта) за родителските права и местоживеенето на детето, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката; в тежест на касатора са възложени държавна такса и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Н. В. С. не е подала отговор на жалбата в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя (както и в самата касационна жалба), като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен правният въпрос относно критериите и релевантните обстоятелства при извършването на преценката, при кого от двамата родители интересите на детето са по-добре защитени. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г., решение № 1890/28.11.1991 г. по гр. дело № 1318/1991 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС (постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.) и определение № 176/14.02.2011 г. по гр. дело № 974/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 288 от ГПК), които представя в преписи.
Настоящият състав на ІV-то гр. отделение на ВКС намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след подробен анализ на доказателствата и на установените от тях обстоятелства по делото, е приел, че независимо, че и двамата родители разполагат с родителски капацитет да отглеждат и възпитават малолетното си дете, при съобразяване на задължителните указания, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., и с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, интересът на детето, който (а не желанието на страните) е определящ, налага упражняването на родителските права в случая да се възложи на майката. В тази връзка, при преценка поведението на всеки един от родителите, въззивният съд е приел за установено, че майката е отглеждала детето в дома на бащата от раждането му до напускането на този дом през 2010 г., също и след това, като е започнала работа на смени в магазин, когато за отглеждането е помагал бащата, който е безработен; майката е заживяла под наем в едностаен апартамент в съседство с жилището на бащата и е вземала детето при себе си в събота и неделя и за време през седмицата, когато не е била на работа, а то – на детска градина. Съдът е установил е и че за период от десет дни жалбоподателят е отказал за предостави детето на ищцата, което е станало повод за завеждането на исковата молба по делото. Към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, детето продължава да посещава детска градина, по споразумение между страните – да живее при баща си, като посещава и остава с преспиване в дома на майка си, чувствайки се добре и „в двете къщи”, които то заявява, че има, и с всеки от родителите си, които поддържат отношения, стремейки се да не въвличат детето в спора за родителските права. Също при преценка интереса на детето, въззивният съд е намерил, че с оглед възрастта и пола на детето, личностните и възпитателските качества на всеки от родителите, отношението им към детето и неговото развитие, обстоятелството, че емоционално детето е по-близо до своята майка, с която пълноценно общува, тя му липсва и то тъгува, когато не е при нея, нуждае се от нейната майчина грижа и ласка, от изграждане модел на поведение на момиче и на хигиенни навици, като майката е осъзнала необходимостта и има стремеж и търпение да развива неговите способности и да се занимава с неговото развитие, то в интерес на детето е именно да живее с майка си. Посочено е и че бащата до момента е поел голяма част от времето с детето, като му осигурява грижи за времето, когато то не е на детска градина, заплащал е таксата за същата през 2010-2011 г., разхождал го е, купувал му е храна, дрехи и играчки, подпомаган от своята майка (бабата на детето по бащина линия) изцяло финансово (тъй като е безработен и не декларира никакви доходи) и при приготвяне на храна и относно хигиената за детето, като то се чувства добре при него, без да е отчуждено от майка си, с която не живее, но същевременно общуването между бащата и детето не е достатъчно непосредствено, след като част от ангажиментите са предоставени на бабата, и липсват съвместни, общи дейности и съпреживяване на емоционалните потребности на детето. В тази връзка, предвид заключението на психологическата експертиза по делото, въззивният съд е приел, че детето възприема отношенията с майка си като опосредени от бащата – заявява, че ще пита татко си, когато майката споделя, че на другия ден ще го вземе от детска градина, което е в съответствие със социалния доклад, съгласно който детето се отпуска да говори, когато е без присъствието на бащата. По отношение възпитателските качества на родителите и условията, при които живеят, въззивният съд е намерил, че майката е родителят, който с поведението си възпитава у детето това, че човек следва да се труди, да се реализира в професионален план, да разчита на собствените си възможности, да е последователен при упражняване на работата си, за да има по-добри условия за работа (от работа на смени тя е преминала на нормално работно време), а също и да е финансово независим и обезпечен, за да задоволява както своите човешки потребности, така и тези на детето си, ангажирайки средства в неговото образование и развитие; като майката е наела жилище в съседство с това на бащата, за да е по-лесен контактът й с детето, и по този начин му е осигурила жилище, което макар и от една стая, е с подходящи мебели, детски кът с легло и занимания за детето, които условия са оценени от свидетел и в социалните доклади по делото като добри в хигиенно-битово отношение, за разлика от условията при бащата, който независимо, че има собствено жилище, не е приключил ремонта му, като хигиенно-битовите условия са посочени като задоволителни в докладите, както и че макар детето да има осигурена стая, то споделя, че в жилището на татко си спи „при баба си, отзад зад нея”. СГС е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя по делото, че ищцата не можела да се грижи за детето поради прекомерна заетост с работата й на смени и че е безотговорна – вместо да води детето на разходка вечер, тя го водела до късно по заведения. В тази връзка е посочено, че по делото са представени доказателства, че майката работи по трудов договор с работно време от 8 до 17 часа, без събота и неделя, осигурява се и може да ползва болнични и да получава обезщетение в случай на заболяване на детето; взема го при себе си с преспиване в събота и неделя и през дни от седмицата, води го на разходка, пазаруват заедно. Прието е и че тъй като бащата, с изключение на воденето и вземането на детето от детска градина, престоя вкъщи, когато то е болно и разходката му, разчита предимно на грижите на своята майка (бабата на детето), както и изцяло на нейната финансова подкрепа, майката (ищцата по делото) е по-пригодният родител да отглежда и възпитава детето, което е от женски пол и с оглед неговата възраст, нуждата от майчини грижи и ласки, от модел на поведение и осъзнаване на неговата роля като момиче, по-голямата емоционална привързаност между детето и майката, която и общува по-пълноценно с него – заедно готвят, играят си, насърчава заложбите му като заплаща и таксата за гимнастика и народни танци в детската градина, има възможност и желание да се занимава с детето, с оглед препоръката на психологическата експертиза за по-системни и целенасочени занимания. В тази връзка е изтъкнато и че пълната подкрепа и добрите грижи от страна на бабата по бащина линия не бива да изместват ролята на майката, нейните функции и близост за детето. В заключение, въззивният съд е приел, че при съвкупната преценка на всички относими по делото обстоятелства, които имат правно значение съгласно ППВС № 1/12.11.1974 г., в интерес на детето в случая е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при запазване на разширен режим за контакти на детето с бащата.
С така изложените подробни решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение, градският съд е разрешил изведения от касатора правен въпрос (относно критериите и релевантните обстоятелства при извършването на преценката, при кого от двамата родители интересите на детето са по-добре защитени), не в противоречие, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, а в пълно съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. Изложеното от въззивния съд не е в противоречие и с посоченото и представено (в препис) от жалбоподателя решение № 1890/28.11.1991 г. по гр. дело № 1318/1991 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС (постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.), в което също е прието, че най-съществено значение за предоставяне упражняването на родителските права имат личните родителски възпитателски качества и възможността на родителите при отглеждането и възпитанието на детето да култивират в него съвременни демократични и хуманни възгледи и общочовешки добродетели, като жилищните условия, при които ще живеят децата, и помощта, която ще получават родителите от трети лица, имат значение само при констатация, че и двамата родители имат еднакви родителски, възпитателски качества. Соченото от жалбоподателя определение № 176/14.02.2011 г. по гр. дело № 974/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, не следва да бъде обсъждано, тъй като е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, поради което не е годно да формира нито задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и ТР № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, – тъй като не са налице наведените от жалбоподателя, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4272/06.06.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2366/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.