3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София, 29.11. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1645/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2068 от 14.12.2012 г. по т. д. № 157/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 1348 от 13.11.2012 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона – чл.78, ал.4 ГПК. По съображения в жалбата моли определението да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноските, направени от праводателя му [фирма], по отношение на който производството по делото е прекратено с въззивното решение.
Ответникът Л. А. Б. от [населено място] не заявява становище по жалбата.
С определение № 259 от 11.04.2013 г. производството по частната жалба е спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и произнасяне с тълкувателно решение по въпроса за процесуалния ред, по който следва да бъде разгледана жалбата. Посоченото тълкувателно дело е приключило с приемане на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., което налага възобновяване на спряното производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Според указанията в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС – т.24, определението, с което въззивният съд се е произнесъл по искане с правно основание чл.248 ГПК за допълване или изменяне на решението в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Предвид дадените указания, редът за разглеждане на частната жалба е този по чл.274, ал.2 ГПК и не е необходимо представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение № 1348 от 12.11.2012 г. по т. д. № 157/2012 г. Пловдивски апелативен съд е обезсилил като недопустимо решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 75/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, прекратил е производството по делото по отношение на ответника [фирма] и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишки окръжен съд с указания за конституиране като надлежен ответник на [фирма]. За да се произнесе в този смисъл, въззивният съд е приел, че обжалваното пред него решение е постановено спрямо посочения в исковата молба ответник [фирма], който е заличен от търговския регистър поради вливане в [фирма] в хода на производството пред първата инстанция.
Сезиран с молба по чл.248 ГПК, Пловдивски апелативен съд е постановил обжалваното с частната жалба определение, с което е оставил без уважение искането на [фирма] за допълване на въззивното решение с присъждане на разноските, извършени от праводателя му [фирма]. Въззивният съд е изложил съображения, че с оглед основанието за прекратяване на производството спрямо [фирма] и връщането на делото за ново разглеждане с правилно конституиране на правоприемника на заличеното дружество не са налице предпоставките на чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на разноски. Изразил е становище, че въпросът за разноските следва да се разреши при постановяване на решението по съществото на правния спор.
Определението е правилно.
Отговорността на страните за разноски в гражданския процес е обусловена от изхода на делото. Поради това в разпоредбата на чл.81 ГПК е установено правилото, че съдът се произнася по исканията на страните за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Постановяването на акт за приключване на делото е предпоставка за присъждане на разноски и в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК, в която поради прекратяване на делото вследствие ненадлежно упражняване или погасяване на правото на иск, оттегляне или отказ от иска законът признава на ответника правото да получи разноските, извършени по повод на прекратеното дело.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло извода на Пловдивски апелативен съд, че независимо от постановеното с въззивното решение прекратяване на производството по отношение на [фирма], не е налице основанието на чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател като правоприемник на [фирма]. Прекратяването на производството спрямо [фирма] е наложено от настъпилото в хода на процеса правоприемство, резултат от вливането на дружеството в [фирма]. С въззивното решение не е сложен край на делото по смисъла на чл.78, ал.4 ГПК, а делото е върнато за ново разглеждане с участие на правоприемника като надлежен ответник по предявения иск. Правоприемството в процесуалното отношение на страната на ответника и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия с участие на правоприемника изключва хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК, която визира като основание за присъждане на разноски окончателното приключване на делото по отношение на избрания от ищеца ответник. Постановеният с въззивното решение правен резултат предпоставя отговорността за разноски, в т. ч. и тези, извършени в производството по т. д. № 157/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, да бъде разпределена при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора и правилата на чл.78, ал.1 – ал.3 ГПК. В случай на отхвърляне на иска частният жалбоподател би имал право да претендира и разноските, сторени от праводателя му [фирма] до момента на настъпване на правоприемството, но тези разноски могат и следва да бъдат взети предвид едва при постановяване на решението по съществото на спора в стадия за ново разглеждане на делото.
Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за разноски, Пловдивски апелативен съд е приложил правилно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 1645/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2068 от 14.12.2012 г., постановено по т. д. № 157/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :