О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
ГР. С., 12.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.12.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. ч.гр.д. №7350/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Д. К., В. К., М. К. и В. К. срещу определение на ВКС, второ гр. отд. по гр.д. №4718/13 г., с което на осн. чл.280, ал.2 от ГПК е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу посоченото въззивно решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението и се иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба Рилска Света обител – Р. манастир я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.
В обжалваното определение е прието, че цената на иска за собственост на недвижим имот е определена при завеждане на исковата молба през 1996 г., въпрос за нея не е повдиган по реда на чл.56 от ГПК, отм. и е под 5 000 лв. при съобразяване на Закона за деноминация на лева. Според задължителната и трайна практика на ВКС този е релевантният за определяне цената на иска момент, като последващите промени в данъчната оценка на имота / за които са представените с частната жалба удостоверения/ са без значение – ТР №8/12 г. ОСГК, опр. по ч.гр.д. №63/12 г. на първо г.о., опр. по ч.гр.д. №4444/13 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Затова оплакванията в частната жалба за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради неправилно определяне на данъчната оценка на имота към завеждане на иска и последващо съединяване на искове, чиято цена се формира като сбор от цената на обективно съединените искове – чл.55, ал.3 ГПК, отм., са неоснователни. В практиката на ВКС – напр. опр.по ч.гр.д. №2360/08 г. и по ч.гр.д. №128/09 г. на четвърто г.о., е посочено, че цената по чл.55, ал.3 от ГПК , отм. е от значение за определяне на държавната такса при обективно съединени искове, но не и за допустимостта на касационното обжалване. Релевантна за последното е цената на всеки от исковете.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, второ г.о. по гр.д. №4718/13 г. от 30.09.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: