О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 818
София, 10.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли…………………………………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 573/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Г. Б. от гр. Р., чрез пълномощника й адв. Г от АК-Русе, срещу решение № 254 от 29.12.2008г. по гр.д. № 319/2008г на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 40 от 18.04.08г. по гр.д. № 50/2007г. на Русенския окръжен съд и е отхвърлен иск на касаторката срещу “Д” А. , гр. Р., за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот за времето от 29.03.2006г.-13.04.2007г. и лихва за забава, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и е отхвърлен иск за заплащане на такова обезщетение и лихва за забава за периода 1.04.2001г. – 29.03.2006г. – искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД. Ответникът “Д” А. , гр. Р., не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касаторката са формулирани съществени материалноправни въпроси, свързани с преценката дали писменото поискване /покана/ от единия до другия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползването на общия имот, има неограничено действие във времето занапред, или за всеки нов период претенцията следва да се предхожда от нова покана. Вторият въпрос е дали исковата молба между същите страни, за същия имот и на същото основание, има характер на писмено поискване и удовлетворява изискването на чл.31, ал.2 ЗС, а третият – от кой момент възниква съсобствеността в хипотезата на чл.6 ЗОСОИ – от момента на издаване на административния акт, респ. съдебното решение, с което се признава правото на обезщетяване със съсобственост или от момента, в който се определят точните квоти на участниците в нея. В конкретния казус трябва да се разисква и въпросът за правното основание на иска с оглед данните, че части от общия имот се отдават под наем на трети лица, а не се ползват лично от някой от съсобствениците, в какъвто случай за уважаване на иска за обезщетение не е необходима покана.
По част от поставените въпроси липсва съдебна практика, а по друга част тя е противоречива, видно от приложени съдебни решения. Това налага да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 254 от 29.12.2008г. по гр.д. № 319/2008г на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на касаторката в 7-дневен срок да внесе държавна такса в размер на 2058 лева.
При изпълнение на указанието насрочва делото за 22.04.2010г. с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.