О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№818
София. 30.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 779/2009година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Б. от с. Л., Бургаска област, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 39 от 14.05.2009 г. по т.д. № 89/2009 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 4 от 10.02.2009 г. по т.д. № 600/2008 г. на Окръжен съд – Бургас. С посоченият съдебен акт е отхвърлен предявен от Б. срещу „В” АД иск по чл.71 ТЗ за признаване за установено, че Съветът на директорите незаконосъобразно и противоуставно отказва да го впише като акционер в книгата на поименните акционери, както и извършеното в негова полза прехвърляне на 841 броя привилегировани поименни акции и 166 броя обикновени поименни акции.
Касаторът поддържа оплаквания за необоснованост на решението и допуснато нарушение на материалния закон. Основните твърдения в жалбата са свързани с неприложимост на предвиденото в чл.20 от Устава ограничение, предвид извършеното безвъзмездно прехвърляне, чрез дарение, на временните удостоверения, материализиращи правото да бъдат получени записаните в тях акции. Твърди се, че по отношение валидността на прехвърлянето на временните удостоверения, е налице противоречива съдебна практика, което обуславя допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Позовава се на Р. № 134/09.03.2004 г. по гр.д. № 882/2003 г.и на Р. 137/31.03.2005 г. по т.д. № 635/2003 г. на ВКС, ТК.
Ответникът по касация – „В” АД, със седалище с. С., обл. Бургаска, не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд, решаващият състав на Апелативен съд – Бургас е приел, че търговското дружество емитент правилно е отказало вписването на ищеца като акционер в книгата на акционерите поради неспазване на предвидените в чл.20, ал.1 от Устава условия, при които би могло да се извърши валидно прехвърляне на временните удостоверения на трети лица – неакционери. При постановяване на атакувания съдебен акт, въззивният съд прецизно е преценил релевантните за спора обстоятелства, свързани с извършено в полза на ищеца/касатор/ дарение, с договор от 14.03.2008 г., от четири физически лица, на притежавани от тях по силата на временни удостоверения № 550 – 556/ 11.10.2005 г. общо 841 броя привилегировани поименни акции и 166 броя обикновени поименни акции и джиросване на временните удостоверения на дата, предхождаща договора за дарение – 05.03.2008 г. Като неоснователна е преценена твърдяната от ищеца неприложимост на предвидената в чл.20 от Устава дружествена обвързаност на акциите при безвъзмездни сделки, предвид конкретното съдържание на тази уставна разпоредба, въведените конкретни условия и правила за предлагане на акциите. Доводът за неприложимост на правилата за прехвърляне на акции при прехвърляне на временни удостоверения, е счетен за неоснователен, предвид изричната законова регламентация – чл.187, във вр. с чл.185, ал.2 ТЗ и разпоредбата на чл.11, ал.2, изр.1 от Устава, съгласно която разпоредбите за акциите се отнасят и за временните удостоверения.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано. С оглед мотивите на въззивното решение, посоченият от касатора материалноправен въпрос относно валидността на прехвърляне на временните удостоверения, не е обусловил изхода на спора по установителния иск за защита на членствени права по чл.71 ТЗ. В мотивната част към решението решаващият състав ясно е приел, че в случая е налице прехвърляне на временни удостоверения чрез редовни джира, без да е установен конкретния придобивен способ. Този извод е основан на последващото джирата подписване на договора за дарение и липсата на облигационно основание за прехвърлянето на заповедните ценни книги към 05.03.2008 г. Правните изводи на въззивната инстанция за неоснователност на претенцията са аргументирани с неспазване на предвиденото в Устава условие за прехвърляне на акциите – винкулираност на акциите по чл.20 и приложимостта на тази разпоредба при прехвърляне на временни удостоверения, съгласно изричните разпоредби на ТЗ – чл.187, ал.2, във вр. с чл.185, ал.2. Доколкото отхвърлянето на иска е аргументирано с тези основания, а и предвид новата ал.3 на чл.187 ТЗ, съгласно която прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява, по чието приложение е налице задължителна практика на ВКС, ІІ т.о. – Р. № 153 от 14.12.2009 г. по т.д. № 116/2009 г. постановено по реда на чл.290 и сл. от новия ГПК, посоченият от касатора въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Затова не е налице основната предпоставка за допускане касационно разглеждане на делото и не следва да се обсъжда дали е налице допълнителното изискване на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от тези съображения, е необходимо да се отбележи, че практиката на ВКС, на която се позовава касатора, е преодоляна с цитираната нова разпоредба на чл.187, ал.3 ТЗ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 39 от 14.05.2009 г. по т.д. № 89/2009 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: