ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 819
гр. София, 22.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори май двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело №2554/2014година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. И. А., М. С. А., С. С. А. и Р. С. А., представлявани от адв. Ф. С. от САК, срещу решение № 123 от 20.01.2014г. по в.гр.дело №3217/2013г. на Пловдивски окръжен съд. С това решение е потвърдено решение № 258/ 29.07.12013г. постановено по гр.д.№ 291/ 2013г по описа на Асеновградски районен съд – ІІІ гр.с., в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от касаторите – ищци искове по чл.200 от КТ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпила на 05.01.2011г. смърт на техния наследодател С. С. А. вследствие на трудова злополука над уважените им размери до пълнопредявените такива от по 80 000 лева за всеки, ведно с разноските за тези размери.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в представен писмен отговор взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съображенията за това са следните:
Касаторите са предявили искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, против [фирма] за заплащане на обезщетения в размер на по 80000лв. за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател – съпруг на първата касаторка и баща на останалите касатори, починал при трудова злополука , ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Първоинстанционният съд е уважил исковете както следва: за ищцата Р. И. А. – за размера от 16 517, 83 лева и съответно съразмерно разноски в размер на 619,42 лева, за ищците М. С. А., С. С. А. и Р. С. А. – от по 2 517,83 лева и съразмерно разноски – от по 94,42 лева,в това число и законните лихви върху главниците от датата на увреждането. В тези части решението е влязло в законна сила. Пред въззивния съд е обжалвано решението единствено в частта, с която предявените претенции са отхвърлине за разликите над уважените размери до пълните претендирани такива, както и относно припадащата се част от разноските по делото.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, че е доказано съпричиняване на вредоносния резултат в обем 30 % и неимуществените вреди следва да се репарират съобразно критерия за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, при отчитане на установения принос от страна на починалия, а така също и на вече изплатените обезщетения от страна на застрахователя, подлежащи на приспадане съгласно чл.200, ал.4 КТ. От фактическа страна съдебният състав е констатирал релевантните за спора обстоятелства – че ищците са преживяла съпруга и деца на С. С. А., починал на 5.01.2011г. вследствие на трудова злополука, установена по надлежен ред; че наследодателят им е работил на длъжността „Подземен миньор ІІІ-та степен с бомбаджийска книжка” при ответника, като е притежавал компетентност по длъжностна характеристика да извършва взривни дейности самостоятелно, както и специални умения за разчитане на паспорти за пробивно-взривни работи и крепене; че злополуката е настъпила при условията на проявена от починалия груба небрежност, изразяваща се в неотчитане забраната за пробиване на взривни дупки в пикси и при наличие на отказ, както и непосредствено до тях, въпреки наличието на надлежен инструктаж и съответна специална квалификация в тази насока; че тези действия са в пряко противоречие с Правилника по безопасност на здравето и труда, както и специалната изрична забрана в Правилника по безопасност на труда при взривните работи. За да обоснове тези си изводи съдът задълбочено е анализирал доказателствения материал и е установил обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е “за приложението на чл.201 ал.2 КТ и за това дали е налице груба небрежност от страна на пострадалия при трудовата злополука работник, за да се намали следващото се обезщетение с 30%”. Касаторите обосновават наличието на поддържаното основание по чл.280 т.1 и т.2 ГПК с твърдението, че изводът на съда относно наличие на проявена от починалия груба небрежност при злополуката е неправилен и необоснован и не следва от доказателствата по делото. Поддържат оплакване за непълен и неточен анализ на доказателствата. Позовават се на три решения на ВКС, първото от които постановено по реда на чл.290 ГПК – Р №977 от 14.01.2010г. по гр.д.№298/09г. ІVГО,както и Р№1202 от 17.07. 1995г. по гр.д.№ 3522 /1994г. и Р№ 1429 от 10.11.1993г. по гр.д.№86/93г. , двете, постановени по реда на ГПК/отм/. Липсва обосновка в какво конкретно се състои отклонението на въззивния съд от приетите с тези актове правни разрешения.
Така въведено общото основание за допускане не съдържа точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение, съгласно разясненията, дадени в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1. За да се обосноват приложно поле на общото основание за допускане на касационно обжалване касаторите трябва да посочат въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, а в случая с твърдението, че съставът се е произнесъл по приложение на чл.201 ал.2 КТ, без да отразят конкретно вложеното и обективирано в обжалваното решение разбиране от втората инстанция относно съдържанието на легалното понятие за груба небрежност като предпоставка за намаляване отговорността на работодателя и съществуващите според тях отклонения от практиката на ВКС, касаторите не са аргументирали наличието на общо и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК. Не се формира извод за наличие на обща предпоставка и с втората част от въпроса – дали е налице груба небрежност от страна на пострадалия при трудовата злополука работник, за да се намали следващото се обезщетение с 30%. Този въпрос не е правен , а фактически – свързан е с фактите, подлежащи на доказване. Разлика в тълкуванията, която касаторите считат, че е допусната от въззивния съд, спрямо разрешенията в приложените съдебни актове, също не е направена. В тази насока са въведени единствено твърдения, без изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК да е мотивирано – изискване съставляващо процесуално задължение на касатора съгласно разясненията, дадени в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1. Твърдението, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти за обосноваване на извод относно наличието на предпоставки за намаляване на работодателската отговорност и по-конкретно досежно наличието на проявена груба небрежност, е общо оплакване за неправилност на второинстанционното решение и е относимо към нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на настоящето производство, а се обсъждат, ако бъде допуснат касационен контрол и касационната жалба се разгледа по същество. Освен това основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК има за предмет правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, а процесуалните нарушения при анализа на доказателствата, както вече се посочи, засяга правилността на съдебния акт, подлежаща на установяване в друго производство.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 20.01.2014г. по в.гр.дело №3217/2013г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: