3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№819
София28.12. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 182 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД [фирма] срещу Решение № 851 от 11.11.2010 год. по гр.д.№ 642/2010 год. на Софийския апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна жалба на застрахователното дружество срещу решението от 12.04.2010 год. по гр.д.№ 1362/2009 год. на Софийския градски съд е потвърдил първоинстанционния акт. [фирма] иска касиране на решението на САС в частта с която на Т. П. И. по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ е присъдено обезщетение за сумата над 60000 лв. и до 100000 лв.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация Т. И., чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол.
Бащата на ищеца (род.1993 год.), П. И., е починала в резултат на ПТП на 25.09.2007 год., вина за което има Джевгет П. – водач на л.а. „Рено 19“. Позовавайки се на това, че автомобилът му е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], Т. И., действащ лично и със съгласието на майка си Р. М., е предявил пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на 100000 лв.
Последователно подържаната теза на ответника е, че претендираното обезщетение е със завишен размер.
Първоинстанционният съд е уважил иска изцяло. Мотивирал се е с това, че към момента на смъртта на баща си Т. И. току що е навършил 14 години и е разчитал изцяло на неговата подкрепа. Живеел е с баща си, комуто е било предоставено упражняването на родителските права след развода и трайното установяване на майка му в чужбина, където е сключила друг брак. Посочил е, че ищеца е единствено дете на пострадалия, между тях е съществувала силна връзка, понесъл е тежко смъртта му и не я е превъзмогнал. Същото становище по справедливия размер на обезщетението е изразил и въззивния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по прилагането на чл.52 ГПК. Представени са: Решение по гр.д.№ 986/2008 год. на Старозагорския окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл.200 КТ и Решение по гр.д.№ 536/2009 год. на Пловдивския апелативен съд с което то е отменено частично; Решение по НОХД № 669/2009 год. на Софийския апелативен съд, съдържащо произнасяне по граждански иск в наказателното производство; Решение по гр.д.№ 2520/2007 год. на Софийски градски съд; Решение по гр.д.№ 3324/2007 год. на Пловдивския окръжен съд и Определение по чл.288 ГПК по гр.д.№ 1907/2009 год. на ІV-то г.о. на ВКС.
Обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и задължаване на съдилищата да обосновават и мотивират решенията си при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди. От съдържанието на изложението следва, че [фирма] счита, че следва да бъдат въведени критерии за справедливост при определяне с размера на обезщетенията, присъждани от съдилищата.
Основанията по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не са налице. Преди всичко, следва да се отбележи, че ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не е налице и противоречие в практиката на съдилищата по правен въпрос – чл.52 ЗЗД. Това е така, поради обстоятелството, че не би могло и да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД. Критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на родство, връзката между пострадалия и наследниците му и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове, доколкото идентични случай на деликт на болки и страдания, отражения върху психиката и пр. няма.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 851 от 11.11.2010 год. по гр.д.№ 642/2010 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.