2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София., 14.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 09 ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 601/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма]-в открито производство по несъстоятелност срещу решение № 295 от 20.11.2015 г. по в.т.д. № 218/2015 г. на Апелативен съд- Велико Т., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 366 от 25.06.2014 г. по т.д. № 96/2014 г. на ОС-Велико Търново, В ЧАСТТА, с която след уважаване на иска на касатора по чл.647 ал.1, т.4 ТЗ срещу [фирма] и [фирма]-гр.М., РФ и обявяване за относително недействителна по отношение на масата на несъстоятелността на сключен договор за ипотека по нот.акт №76 т.ІІ, рег. № 7444 н.д. № 244/2013 на нотариус М. с район на действие-СРС е постановен отказ от заличаването на самата ипотека.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основанията по чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. В допълнително молба се обосновава наличието на основанието по чл.280 ал.1,т.2 ГПК.
Ответниците по касация не изпращат отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното пред него решение В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение , В ЧАСТТА, с която след уважаване на иска на касатора по чл.647 ал.1, т.4 ТЗ за обявяване за относително недействителна по отношение на масата на несъстоятелността на сключен договор за ипотека по нот.акт №76 т.ІІ, рег. № 7444 н.д. № 244/2013 на нотариус М. с район на действие-СРС е постановен отказ от заличаването на самата ипотека, въззивният съд е изложил следните правни съображения:
Разпоредбата на чл.179 ал.1 ЗЗД урежда като основание за заличаване на ипотека и влязлото в сила съдебно решение, но само за случаите, когато по исков ред се установява, че самият договор за ипотека е нищожен– самото ипотечно право не е възникнало или е било погасено или е че обезпеченото с ипотека вземане не съществува. Следователно липсва основание за заличаването на самата ипотека при уважаване на иск на синдика по чл.647 ал.1,т.4 ТЗ за относителна недействителност спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на самия договор за ипотека върху имот на неплатежоспособния длъжник – реално задължено лице по договора за ипотека за обезпечаване на задължение на трето лице към [фирма], доколкото уважаването на този иск не засяга нито съществуването на самото обезпечено задължение на третото лице към банката-кредитор, нито съществуването на ипотечното право в отношенията на страните по договора за кредит.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос: следва ли при прогласяването на нищожността на договора за учредяване на атакуваното реално обезпечение -ипотека да се постанови и заличаването на последната. Сочи се противоречие на обжалваното решение с посоченото решение Р №340/31.05.2014 г. по в.т.д. № 118/2014 г. на АС-Пловдив.
При преценката на посочения от касатора правен въпрос относно наличие на качеството му да е от значение за изхода на спора следва да се има в предвид, че така формулираният от касатора въпрос не съответства на спора, разрешен с обжалваното въззивно решение. Съдът е бил сезиран със спор по предявен отменителен иск на синдика по чл.647 ал.1 ТЗ, а не с иск за прогласяването на нищожността на договора за учредяване на ипотека. Следователно, отговорът на посочения от самия касатор в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК правен въпрос не би довел до различен изход на конкретния правен спор, тъй като така, както е формулиран се явява ирелевантен за него. Следователно не е налице първата предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК-наличие на формулиран от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретния спор, който да е годен за дискреция по допълнителните критерии в т.1-3 на същия законов текст.
От изложеното следва, че няма основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 295 от 20.11.2015 г. по в.т.д. № 218/2015 г. на Апелативен съд- Велико Т. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: