О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 01.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 3605 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, [населено място] срещу решение № 543 от 15.04.2016 г. по гр.дело № 71/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ граждански състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение № 3848 от 19.11.2015 г. по гр. дело № 7503/2015 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Главна инспекция по труда, [населено място] против [фирма], [населено място] иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожност на решение № 4707 от 06.12.2014 г. по гр. дело № 96100/2014 г. на Пловдивския районен съд, и Главна инспекция по труда, [населено място] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] направените по делото разноски в размер на 300 лева.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че решение № 4707 от 06.12.2014 г. по гр.дело № 96100/2014 г. на Пловдивския районен съд не е нищожно, тъй като произнасяне по спор от граждански съд, който е от компетентността на административен съд, обуславя недопустимост на решението, а не неговата нищожност. Решаващият състав на съда е приел също така, че разпределението на делата между общите /гражданските/ съдилища и административните съдилища е въпрос във връзка с подсъдността на делата, а не с подведомствеността, като е направил този извод въз основа и на разпоредбата на чл. 135, ал. 4 АПК, която предвижда реда за решаване на спор за подсъдност между граждански съд /общ съд/ и административен съд. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно го изпраща на надлежния съд. Окръжният съд е приел, че тази законова уредба, разгледана в цялост, води до извода, че при нарушаване на правилата за подведомственост нищожно ще е онова решение, което вместо от компетентния съд (общ или административен) е постановено от несъдебен орган, който няма държавна правораздавателна власт. Обратно, нарушаването на правилата за подведомственост, при което решението вместо от несъдебен орган е постановено от съд /общ или административен/, порокът на това решение ще е недопустимост, която може да бъде релевирана по реда на обжалването и в такъв случай съдебният акт ще подлежи на обезсилване като недопустим.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следния въпрос, по който твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: „Какъв е порока на съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища – недопустим или нищожен?“. С оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът сочи противоречие на приетите от въззивния съд разрешения по въпроса с решение № 370 от 30.10.2012 г. по гр.дело № 480/2012 г. на ВКС, І г.о. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът е посочил, че допускането на касационно обжалване на въззивното решение и постановяването на решение на ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика: решение № 8520 от 25.06.2009г. по адм.дело № 1988/2009г. на ІV отд. на ВАС; определение № 11887 от 08.10.2014г. по адм.дело № 12338/14г. на VІІІ отд. на ВАС; решение № 14902 от 26.11.2012 г. по адм.дело № 8353/2012г. на VІІ отд. на ВАС; решение № 294 от 10.11.2011г. по гр.д. № 574/2011г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 213 от 09.01.2014г. по адм.дело № 16677/2013г. на ІV отд. на ВАС; определение № 486 от 22.07.2013г. по ч.гр.д. № 3116/2013г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 3602 от 19.03.2010г. по адм.дело № 9815/2009г. на ІІІ отд. на ВАС; решение № 268 от 20.01.2014г. по гр.д. № 3198/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 3022 от 06.03.2009 г. по адм.дело № 716/2009г. на VІІ отд. на ВАС; решение № 242 от 18.06.2014г. по гр.д. № 6376/2013г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 11417 от 06.10.2010 г. по адм.дело № 7978/2010г. на ІІ отд. на ВАС; решение № 204 от 26.09.2014г. по гр.д. № 2391/2014 г. на ВКС, І г.о.; определение № 6268 от 12.05.2014г. по адм.дело № 5718/2014г. на ІІ отд. на ВАС; определение № 13064 от 09.10.2013г. по адм.дело № 13181/2013 г. на V отд. на ВАС; решение № 9682 от 12.07.2010г. по адм.дело № 1271/2010г. на ІІІ отд. на ВАС и определение № 12751 от 16.10.2012г. по адм.дело № 11839/2012г. на VІ отд. на ВАС.
Касаторът не обосновава довод за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от него въпрос е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но същият е разрешен по тълкувателен път – Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВАС – Първа и втора колегии и ОСГКТК на ВКС. С постановяването му е уеднаквена противоречивата практика, посочена от касатора и с него по задължителен за съдилищата път е разрешен поставения въпрос. Прието е, че съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административни съдилища е недопустим. Следователно доколкото мотивите на въззивния съд са изцяло в съответствие с така даденото разрешение, то и липсват поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 300 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 543 от 15.04.2016 г. по гр. дело № 71/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ граждански състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 300 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: