Определение №82 от 13.2.2009 по ч.пр. дело №2140/2140 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
 
№ 82
 
 
София, 13.02. 2009г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                         ЧЛЕНОВЕ:      БОЙКА ТАШЕВА
                                                                    МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
                                                                             
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 2140 по описа за 2008г., приема следното:
 
Производството е по чл.288 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба на адвокат Б като процесуален представител на М. Х. П. от София срещу определението на Софийския градски съд, постановено на 16.VІ.2008г. по ч.гр.д. № 2577/2008г.
Ответникът по частната жалба Л. Й. А. от София е заел становище за недопускане на касационното обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Частната касационна жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт срок. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, съобрази следното:
С атакуваното определение Софийският градски съд е оставил в сила определението на СРС от 04.ІІІ.2008г. по гр.д. № 11274/2006г., с което съдът не е приел за съвместно разглеждане /поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба/ предявеният с молба от 25.ІІ.2008г. от М. П. срещу Л. А. инцидентен иск за установяване, че липсва валидно правоотношение по придобиване на спорния имот по приращение от ЖСК “Български художник”.
Въззивният съд е приел, че делото е образувано по искова молба на Л. А. срещу Л. и М. П. на основание чл.38а от ЗЖСК с твърдение, че е член-кооператор на ЖСК “Български художник”, че му е разпределен апартамент № 8 във вх. А на сграда бл.259 ж.к. “Г” София и че тъй като ответниците държат този имот без основание, те следва да бъдат осъдени да му го предадат. В първото съдебно заседание П. предявила инцидентен иск за установяване спрямо А. , че ЖСК “Български художник” не е собственик на процесния имот. Исковата молба е оставена без движение за представяне на данъчна оценка с оглед определяне на дължимата се държавна такса. В с.з. на 25.ІІ.2008г. процесуалният представител на П. е предявил нов инцидентен иск за установяване, че липсва валидно правоотношение по придобиване на спорния имот по приращение от ЖСК “Български художник”. Съдът е дал указания за уточняване на петитума и за внасяне на 1073лв. държавна такса /предвид събраните данни за данъчната оценка на имота в размер на 107 335.10лв./, ако се предявява установителен иск за собственост. С молба от 07.ІІІ.2008г. П. е заявила, че петитумът е ясен и че не следва да внася такса в посочения размер, тъй като искът е неоценяем. С оглед на това с определение от 04.ІІІ.2008г. първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане инцидентният установителен иск.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че инцидентният иск е за установяване, че ЖСК “Български художник” не е собственик на процесния имот, поради което и по силата на чл.55 ал.1 б. “б” от ГПК /отм./ П. е следвало да заплати за предявяването му 1073.35лв. държавна такса, указанието за което тя не е изпълнила. Съдът е допълнил, че дори таксата да е била внесена, инцидентният иск е недопустим поради предявяването му срещу ненадлежна страна – лице, което не твърди да е собственик.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК П. сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос – допустимостта на предявен иск, който е съществен, тъй като от него зависи изходът на делото и защитата на интересите на жалбоподателката и тъй като той е от значение за точното и еднакво прилагане на закона.
ВКС на РБ, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Действително съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос относно допустимостта на инцидентния установителен иск. Той, обаче, в случая не е съществен, тъй като не е решаващият извод /с оглед на обстоятелството, че този въпрос не е сред мотивите на първоинстанционния съд за неприемане за разглеждане на инцидентния установителен иск/. Такъв извод представлява приетото от въззивния съд неотстраняване нередовността на иска чрез плащане от П. на дължимата се за него и указана й държавна такса, относно който, обаче, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не са посочени никакви съображения, обуславящи наличието на някоя от предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ето защо и тъй като касационното обжалване не е задължително, а факултативно, такова на атакувания съдебен акт не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, ІV В отделение, постановено на 16.VІ.2008г. по ч.гр.д. № 2577/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top