3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София, 19.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3689/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Р. М. срещу решение № 125 от 04.05.2015 г. по гр. дело № 9/2013 г. на Ловешки окръжен съд.
В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците О. С. Б. и Г. А. Б. са изложили доводи за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата М. А. М. не е взела становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която състав на Ловешки окръжен съд се е произнесъл по иск, предявен от настоящия касатор против О. С. Б. на основание чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата 10000 лв., представляваща дадена в заем парична сума. С решението в обжалваната пред настоящата инстанция част окръжният съд е потвърдил решение № 158 от 21.11.2012 г. по гр. дело № 845/2010 г. на Тетевенски районен съд, втори състав за отхвърляне на иска.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, формулирани както следва: „1. Каква стойност има частния документ в частност разписката в сравнение с гладните доказателства – свидетелските показания.” ; „2. Следва ли да се изследва подписа на О. Б. като за сравнителен материал се ползват актуални подписи, а не такива положени към датата на съставяне на разписката и това не води ли до нарушение на съдопроизводствените правила.” ; „3. Не е ли от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото на въпроса по приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при установяване на неформални договори, какъвто е договорът за заем, над определената в закона стойност”.
Първият от цитираните въпроси не произтича от мотиви на въззивния съд, обусловили изхода на делото, от които единствено могат да се формират общите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В мотивите на въззивния съд е обоснован извод за това, че оспорването на разписката с оглед, на която ищецът твърди, че е предоставил заем на ответника от последния е успешно проведено, като решаващият състав е обсъдил нейното съдържание, както и заключенията на съдебно – графологическите експертизи, а също така мотивите на решение по ванхд № 395/2014 г. на Ловешки окръжен съд, експертизата по дознание № 398/2012 г. на РПУ – Т. и не е кредитирал показанията на свидетелите, посочени от ищеца на основание чл. 172 ГПК. От изложеното е видно, че въззивният съд не е формирал правни разрешения относно доказателствената стойност на разписката, като частен документ в сравнение с гласните доказателства, поради което общо основание – чл. 280, ал. 1 ГПК по този въпрос не може да бъде формирано. Цитираният в приложението въпрос е поставен с оглед становище на страната. Съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС общото основание за допускане на касационен контрол се въвежда предвид решаващите мотиви на въззивния съд, а не възоснова на становища на страните. В случая не са обосновани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, както чрез посочване на съдебна практика, така и чрез мотивиране на отклонения на окръжния съд от разрешенията в нея или мотивиране на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че с първият от изложените в приложението въпроси не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият от цитираните въпроси е фактически, тъй като засяга установяването на конкретни обстоятелства по спора, а не приети от въззивния съд правни разрешения. Само правни въпроси, отговарящи на характеристиките, разяснени в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, отразено по- горе релевират общи основания за допускане на касационен контрол. Фактическите въпроси не обуславят предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. И по този въпрос не са мотивирани допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, поради което следва да се приеме, че касаторът не е установил наличие на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Третият от цитираните въпроси в приложението не е поставен във връзка с конкретни разрешения на въззивния съд. С него се въвежда въпрос за приложението на конкретна норма – чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, без да се обвързва с мотиви на окръжния съд обусловили изхода на спора. Приложението на всяка правна разпоредба поражда различни въпроси, но за да се формулира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпросите трябва да са поставени относно приети от въззивния съд разрешения, с оглед на които съдебният състав е решил спора. В случая като е формулирал общо въпрос за приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът не е обосновал основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са мотивирани и допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед на промяната в законодателството или обществените условия, а при липса на съдебна практика по приложение на конкретна норма, чрез обосноваване на нейната непълнота, неясност или противоречивост. К. в тази насока не е съобразил разясненията в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, не е разграничил основанията по чл. 280, ал.1 ГПК от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, като в приложението си е изложил доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, с които не се релевират основания за допускане на касационно обжалване, а се въвеждат основания за касационен контрол по съществото на касационната жалба. В производството по чл. 288 ГПК не се разглеждат основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което позоваването на същите е недопустимо.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 04.05.2015 г. по гр. дело № 9/2013 г. на Ловешки окръжен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: