О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София 21.01.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5026 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място] против решение № 3942/29.05.2013 г. по гр.дело № 2766/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-61-190/21.11.2012 г. по гр.дело № 12066/2012 г. на Софийски районен съд. С последното е признато за незаконно и е отменено на осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ уволнението на М. С. В., извършено на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ със заповед № 273/05.01.2012 г. на директора на ПТП-С. при [фирма] [населено място] и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител търговска експлоатация” в РТП Д., г. К. при П. т. п. С. при [фирма] [населено място], ответникът е осъден да заплати на ищцата на осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ сумата 1 909 лв. обезщетение за оставането й без работа за периода от 20.01.2012 г. до 20.07.2012 г., поради незаконното уволнение със законната лихва върху сумата от 08.03.2012 г. до окончателното изплащане.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени следните правни въпроси: 1. допустимо ли е страните да въвеждат нови фактически твърдения и възражения в първата инстанция след като е приет доклада на съда по делото и са допуснати всички ангажирани от страните доказателства, 2. следва ли съдът да се произнася по възражения, които не са въведени с исковата молба и становището на ищеца, дадено във връзка с отговора на ответника по исковата молба и които като ненаправени в предвидените в ГПК срокове не са отразени в доклада на съда, 3.допустимо ли е с гласни доказателства да се установява сходство или респективно липса на сходство на функциите на различни длъжности или това следва да става само с писмени доказателства – длъжностни характеристики за съответните длъжности, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата М. С. В., чрез адв. С. Н. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, че поставените въпроси касаят изясняване на конкретната фактическа обстановка по делото, поради което не обуславят изводи за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на М. С. В. със заповед № 273/05.01.2012 г., на директора на ПТП С. при [фирма] [населено място], издадена на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност преди уволнението – „ръководител търговска експлоатация” в РТП Д. – г. К. на п. за т. п. С. при „Б.-Т. п.” Е. и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 4378.86 лв.
От фактическа страна е прието, че ответницата по жалбата-ищец М. С. В. е заемала длъжността „ръководител търговска експлоатация” в РТП Д.-г. К.” на П. за т. п.С. при [фирма] възоснова на валидно сключен трудов договор. Със заповед № 273/05.01.1012 г. на директора на ПТП-С. при [фирма] трудовият договор е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ-поради съкращаване на щата. Прието е за установено наличие на реално съкращаване на щата за изпълняваната от ищцата длъжност – ръководител търговска експлоатация. За да направи извода съдът е взел предвид, че съобразно утвърдените щатни разписания от съществуващите към 24.05.2011 г. 38 бройки за заеманата от ищцата длъжност към 04.11.2011 г. са 28 бройки и към 09.12.2011 г. са 27 бройки – извършено е намаление с 10, съответно 11 бройки.
Въззивният съд е приел, че при съкращаване на няколко от съществуващите щатни бройки с идентичен или сходен характер е предвидено задължение в КТ за работодателя да извърши подбор между служителите, които ги заемат преди да прекрати трудовия договор. Според съда работодателят следва да извърши сравнение между всички служители, заемащи еднакви или сходни длъжности по критериите на чл. 329,ал.1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прието е, че в тежест на работодателя е да докаже при условия на пълно и главно доказване, не само формалното извършване на подбор, но и начина, по който той е извършен и е предмет на контрола за законосъобразност, осъществяван от съда.
Съдът е приел, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като работодателят не е доказал обстоятелствата за извършен преди процесното уволнение реален подбор между всички, заемащи същата или сходна длъжност на тази, заемана от ищцата при спазване на законовите критерии, поради което прекратяването на трудовия договор с атакуваната заповед е незаконосъобразно. Преценил е за неоснователни възраженията на ответника-сега жалбоподател за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че извършеният подбор не отговаря на законовите изисквания, поради това, че заеманата длъжност от ищцата е различна от приетата за сходна от съда длъжност ръководител търговска експлоатация вагоноописвач, както и възражението, че ищцата не е въвела твърдение за незаконосъобразност на атакуваната заповед в установените срокове в КТ, поради неизвършване на подбор и между заемащите сходна длъжност. Според въззивния съд са спазени разпоредбите на процесуалните правила относно разпределение на доказателствената тежест на страните – чл.146,ал.1т.5, вр.чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК, съответно разпоредбите, касаещи съдържанието на исковата молба – чл.127,ал.1,т.4 ГПК, съответно разпоредбите свързани с правата на ответната страна – на ищцата и ответника. Прието е, че от първоинстанционния съд е предоставена възможност по чл.146,ал.3 ГПК на двете страни да изложат писмените си становища, че на ответника са дадени изрично указания за доказване законосъобразността на уволнението, които имплицитно съдържат и такива по подбора. Прието е, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не е проведен по отношение на всички служители, заемащи същата и сходна на длъжността, заемана от ищцата, а именно ръководител търговска експлоатация и ръководител търговска експлоатация вагоноописвач. Прието е, че при твърдения от ответника, че длъжността ръководител търговска експлоатация вагоноописвач е различна от длъжността, заемана от ищцата то същият следва да ангажира доказателства, като представи длъжностна характеристики за тази длъжност. Според съда твърдението на ответника следва да се докаже, чрез ангажиране на относими доказателства, което не е извършено по делото. Въззивният съд е възприел извода на районния съд, че работодателят не е доказал извършването на реален подбор преди уволнението на ищцата, като е взел предвид и обстоятелството, че фактическата обстановка и пред въззивната инстанция е останала непроменена.
При изложените съображения съдът е направил извода, че подборът, извършен от работодателя е в нарушение на изискванията на чл.329 КТ, поради което заповедта за прекратяване трудовия договор на ищцата М. В. е незаконосъобразна, а предявеният иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен. С оглед основателността на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът е приел, че е основателен и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението.
Съдът е приел, че е основателен и иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл. 225,ал.1 КТ – ищцата е доказала, че е останала без работа за срок от шест месеца след уволнението. Приет е за основателен иска в размер на сумата 1909 лв. след извършено прихващане по предявено от жалбоподателя-ответник възражение за прихващане със сумата 542.72 лв. обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220,ал.1 КТ и сумата 904.60 лв. обезщетение по чл.222,ал.1 КТ.
С оглед на изложеното с обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд, с което предявените искове са уважени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по всеки от поставените въпроси в п.1,2 и п.3-ти от изложението. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства по делото. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд се произнася дали посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи за законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
С оглед на посоченото настоящият съдебен състав преценява, че поставените въпроси в изложението на жалбоподателя не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Същите касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Те подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само на това основание съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, без да се преценява наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 3942/29.05.2013 г. по гр.дело № 2766/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 82501/10.07.2013 г., подадена от ответника [фирма] [населено място], чрез ст.юрисконсулт Кр.Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: