О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София14.02.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 381/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. Б. от [населено място] срещу решение № 749 от 15.11.2010 г. по в. гр. д. № 737/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пазарджишки окръжен съд решение № 50 от 27.05.2010 г. по т. д. № 128/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от Б. П. Б. срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на едно от решенията на Общото събрание на съдружниците в същото търговско дружество, проведено на 07.09.2009 г., а именно – решението за освобождаването му като управител на това дружество.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за законност на атакуваното Общо събрание, като счита, че същият е резултат от неправилната преценка на събраните по делото доказателства и по-конкретно на оспорените по реда на чл. 194 ГПК две пълномощни от 18.08.2009 г. и от 20.08.2009 г., които, според него, с оглед конкретното съдържание на първото и недостоверност на датата на второто, не установяват надлежна представителна власт на лицето М. А. З. да свика процесното събрание от името на управителя Г. Сейферт. Освен това, в касационната жалба са изложени и подробни доводи във връзка с оплакването за допуснато нарушение на чл. 138, ал. 1 и 2 ТЗ, като и за неоснователно игнориране на подписаното между съдружниците Рамково споразумение от 11.12.2006 г., касаещо начина на управление на ответното дружество.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по следните значими за спора въпроси: 1.”Редовно свикано и проведено ли е ОС на 07.09.2009 г. на [фирма], [населено място], след като е свикано и поканите до съдружниците са изготвени и изпратени от лице без правомощия? Липсата на редовно упълномощаване по свикването и изпращане на покани на О., можи ли да се „санира” от управителя с устно потвърждаване поканата в момента на откриване на О.?”; 2. „Нотариално заверено споразумение между съдружниците (Рамково споразумение от 11.12.2006 г.) относно представителство на дружеството обвързва ли ги при вземане на решения на ОС в тази връзка?”. По отношение на първите въпроси касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а по отношение на втория въпрос – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС и за противоречие в практиката на съдилищата са представени множество решения на касационната инстанция /едно от тях постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика – решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на І т. о./, както и на други съдилища, за две от които липсват данни да са влезли в сила /решение № 51/2009 г. на Русенски окръжен съд и решение № 20/2009 г. на ВтАС/ .
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за отхвърлянето й като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 14.02.2011 г. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Б. П. Б. срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел за недоказани всички поддържани в исковата молба основания за незаконосъобразност на атакуваното решение за освобождаването на ищеца като един от управителите на търговското дружество. Като неоснователно е преценено основното оплакване на съдружника-ищец за нередовност на процесното Общо събрание, обосновано с липсата на надлежна представителна власт за това в полза на упълномощеното от управителя Г. Сейферт лице М. А. З.. Липсата на твърдяните нарушения на разпоредбите на чл. 138 и чл. 139 ТЗ, респ. на чл. 9 и чл. 10 от Дружествения договор е аргументирана, от една страна, с извършеното от самия съдружник и управител Г. Сейферт преди започване на събранието изрично потвърждаване на пълномощията, дадени на посоченото лице, а от друга страна с факта, че всички съдружници са присъствали на събранието, не са оспорили получените от тях покани и са гласували за решението по т. 1 от дневния му ред. Решаващият състав не е споделил и доводите на въззивника във връзка със сключеното между съдружниците Рамково споразумение от 11.12.2006 г., съдържащо уговорки относно начина на управление на дружеството, като е приел, че същото е ирелевантно за спора, доколкото управлението и представителството на едно търговско дружество може да бъде променяно от Общото събрание, но само при спазване разпоредбите на Търговския закон и Дружествения договор. По отношение на всички останали възражения относно редовността на Общото събрание въззивната инстанция е споделила изложените от Пазарджишки окръжен съд мотиви, като е препратила към тях в съответствие с предвидената за това възможност в чл. 272 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Първият поставен от касатора въпрос – дали процесното Общо събрание е свикано редовно, след като е свикано от лице без правомощия – е въпрос, чийто отговор е обусловен изцяло от конкретната преценка на събраните по делото доказателства, което налага извода, че същият не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания , дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, според които материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая съдът е счел събранието за законосъобразно в резултат именно от начина, по който са възприети фактите във връзка с упълномощаването на лицето М. З. и са обсъдени установяващите ги доказателства.
Макар да е релевантен за изхода на спора, въпросът за възможността липсата на редовно упълномощаване за свикване и изпращане на покани за ОС да бъде „санирана” с устно потвърждаване от управителя в момента на откриване на ОС също не може да обоснове допускане на касационното обжалване, поради това, че по отношение на него не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Доколкото нито едно от представените съдебни решения не съдържа произнасяне по такъв въпрос, същите се явяват напълно неотносими към него и следователно не доказват твърдението на касатора нито за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, нито за противоречие в практиката на съдилищата в смисъла на това понятие, разяснен с т. 3 от цитираното тълкувателно решение.
За недоказано следва да се приеме и основанието за допускане на касационно обжалване, поддържано от касатора по отношение последния заявен от него въпрос – за обвързаността на съдружниците при вземане на решения на ОС от уговорките относно представителството, съдържащи се в подписаното от тях нотариално завереното споразумение (Рамково споразумение от 11.12.2006 г.). Посоченият въпрос не може да се прецени като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото отговорът на същия произтича от ясната и точна разпоредба на чл. 74, ал. 1 ТЗ, която предвижда като основание за незаконосъобразност на решенията на ОС единствено нарушението на закона или устава на дружеството.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът дължи на ответника направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче адвокатското възнаграждение в размер на сумата 840 лв., чието плащане се установява от представената фактура № 949 от 09.02.2011 г., е уговорено не само за подаването на отговор на касационната жалба, но и за представителство пред касационната инстанция във връзка с разглеждането на жалбата, на ответника следва да се присъди половината от тази сума /420 лв./, представляваща разноски само за производството по чл. 288 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 749 от 15.11.2010 г. по в. гр. д. № 737/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. П. Б. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 420 /четиристотин и двадесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: