4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 16.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1311/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 361 от 18.12.2013 г., постановено по в. т. д. № 635/2013 г. на Варненски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 577 от 17.06.2013 г. по т. д. № 1885/2012 г. на Варненски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК от [фирма] против Д. Д. Малинова иск за установяване съществуването на парично вземане по договор за банков кредит от 21.04.2008 г., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за разликата над сумата 152 965.09 евро до сумата 153 592.63 евро – главница по кредита.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. К. навежда оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил в цялост всички доказателства по делото, не е преценил правилно уговорките в допълнително споразумение от 30.11.2010 г. към договора за кредит и не е изложил мотиви защо възприема или не възприема заключението на съдебносчетоводната експертиза, в резултат на което е достигнал до неправилен извод за действителния размер на спорното вземане.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че като не е обсъдил цялостното съдържание на всички клаузи в допълнително споразумение от 30.11.2010 г. към договора за кредит, заедно и във връзка с основната съдебносчетоводна експертиза и всички таблици към нея, въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС в решение № 470/16.10.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на ІV г. о., решение № 691/02.02.2011 г. по гр. д. № 1620/2009 г. на І г. о., решение № 390/30.04.2010 г. по гр. д. № 408/2009 г. на І г. о.
Ответницата по касация Д. Д. Малинова от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК от [фирма] против Д. Д. Малинова иск за установяване съществуването на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за разликата над сумата 152 965.09 евро до сумата 153 592.63 евро, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит от 21.04.2008 г., Варненски апелативен съд е приел, че действителният размер на вземането за главница по кредита е установен с подписано от страните допълнително споразумение от 30.11.2010 г. и възлиза на 152 965.09 евро. Въззивният съд е преценил, че споразумението има установително действие в отношенията между кредитополучателя и банката – кредитор и че според уговореното в него непогасената главница към датата на подписването му е 150 453.43 евро и към тази главница се прибавя просрочена лихва от 2 511.66 евро, което формира дължимата главница по кредита – 152 965.09 евро. След преценка на съдържанието на споразумението е направен извод, че то не съдържа уговорки, даващи право на банката – кредитор едностранно да капитализира към главницата и други начислени лихви или такси, нито уговорки за продължаване действието на предходни споразумения към договора за кредит, уреждащи капитализиране на други лихви или такси. Като е съобразил, че съдебносчетоводната експертиза по делото не установява след 30.11.2010 г. ответницата да е извършвала плащания за погасяване на дължимата главница, и като е констатирал, че експертното заключение не дава еднозначен отговор за размера на вземането за главница, Варненски апелативен съд е направил решаващия извод, че непогасената главница съответства на сумата, установена със споразумението между страните – 152 965.09 евро, за която сума първоинстанционният съд е уважил иска по чл.422, ал.1 ГПК в тази част.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Независимо от отсъствието на формулиран правен въпрос, като се има предвид представената с изложението задължителна съдебна практика и разрешените с нея правни въпроси, би могло да се приеме, че касаторът е обвързал общото основание на чл.280, ал.1 ГПК с въпроса за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, които имат значение за изхода на спора. Поставеният въпрос е значим за всяко дело, но в конкретния случай той не е обуславящ за изхода на спора, въведен с предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск. За да се произнесе по иска, въззивният съд е приел, че размерът на вземането за главница по договора за кредит е установен от страните с допълнителното споразумение от 30.11.2010 г. и че споразумението не съдържа уговорки, предвиждащи увеличение на главницата чрез прибавяне на други акцесорни задължения, извън капитализираните при подписването му лихви. Съдът е основал решаващия си извод за размера на дължимата главница на уговорките в споразумението от 30.11.2010 г. и на заключението на счетоводната експертиза, като е посочил кои констатации в заключението приема и кои не приема – с оглед наличието на изрични уговорки между страните за размера на дължимата главница. Изводите относно размера на вземането за главница по кредита са резултат от възприемане на съдържанието на споразумението и на експертното заключение, а според указанията в цитираното тълкувателно решение въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Тези въпроси са свързани с проверка на правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК и се осъществява само в случай на допуснато касационно обжалване по реда на чл.290 ГПК. Представената с изложението съдебна практика е предназначена да подкрепи доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение поради съществени процесуални нарушения при преценката на споразумението и на експертното заключение и не би могло да се приеме, че чрез нея е доказано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 635/2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361 от 18.12.2013 г., постановено по в. т. д. № 635/2013 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :