2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 85/2016 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 16.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 85/2016 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 115/08.10.2015 год., постановено по в.гр.дело № 182/2015 год. по описа на Разградския окръжен съд за потвърждаване решение № 154/11.05.2015 год. по гр.дело № 1701/2014 год. на Разградския районен съд, с което е прието за установено по отношение на Б. И. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Р. област, че С. Е. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Р. област, Н. Х. Д. ЕГН [ЕГН] и Ф. Х. З. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], Р. област са собственици на дворно място с площ от 740 кв.м., парцел ХХІV-803 в кв.116 по плана на [населено място], [улица] ведно с построената полумасивна жилищна сграда с площ 45 кв.м., с осъждане на основание чл.108 от ЗС да предаде собствеността и владението на имота.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Бедиха И. Хака, представлявана от адвокат Е. С., която го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите:
1. При иск по чл.108 от ЗС срещу владелец, разполагащ с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, чия е доказателствената тежест за установяване на владение върху недвижим имот за изискуемия от ЗС срок за придобиване на имота по давност и каква е доказателствената сила на този нотариален акт?
2. При предявен иск по чл.108 от ЗС срещу лице, разполагащо с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, чия е доказателствената тежест за установяване дали лицето е владяло или държало имота за друг т.е. намерението за своене на вещта, както и в кои случаи се приема, че е оборена презумцията по чл.69, ал.1 от ЗС и какъв е необходимия и достатъчен обем на доказване?
3. Може ли да се съвладее имот имащ статут на СИО, заедно с единия съпруг, който е във фактическа раздяла със съпругата си през този период и във фактическо съжителство със съвладелеца и въз основа на това съвладение да се придобие право на собственост върху имота (целия или част от него) по реда на чл.79, ал.1 от ЗС?
От ответницата по касация С. Е. З., представлявана от адвокат Р. Д. М., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост. Претендира за присъждане на разноските по делото.
Ответниците по касация Н. Х. Д. и Ф. Х. З. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот на основание покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на Н. от 22.12.1987 год., сключен между председателя на ИК на ОбщНС-Р. и Х. Д. З. (Х. М. З.) през време на брака му със С. Е. З., като след неговата смърт (23.07.2010 год.) е оставил за свои законни наследници: преживялата съпруга и низходящи-дъщеря Ф. Х. З. и син Н. Х. Д.. Отчетено е, че през 1989 год. четиримата заминали за Турция като Х. З. впоследствие се върнал, след него и останалите трима; през 1991-1992 год. отново са заминали за Турция, където се установили за постоянно, а в периода 1992-2010 год. не са посещавали къщата в [населено място] – Ф. З. се върнала в България само през м.юни 2010 год.
Взето е предвид, че през есента на 1992 год. наследодателят е заживял на съпружески начала с ответницата по спора Б. И. Х., което продължило до смъртта му, като на 17.09.2010 год. същата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху имота по покупка и давностно владение № 101, том ІІ, рег.№ 2995, дело № 258/2010 год. на нотариус Р. К. с район на действие-Разградски районен съд, с регистрационен № 380 на Нотариалната камара, който е оспорен, а доказателствената тежест е разпределена съгласно чл.154, ал.1 от ГПК понеже легитимацията на страните е с нотариални актове и всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на придобивното основание. Прието е, че Б. И. Х. е пребивавала в имота във връзка със съществуващото фактическо съжителство, при което плащането на данъци не променя извода, че фактическата власт не е упражнявана лично за нея, а представлява ползване и не следва да се квалифицира като владение, след смъртта на Хълми З. го е държала за себе си, но периодът от 2010 год. до подаване на исковата молба на 22.10.2014 год. не е достатъчен за придобиване на имота по давност по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното решение не противоречи на ППВС № 6/1974 год., свързано с приложението на чл.72 и чл.74 от ЗС, в т.3 на което е прието, че правно основание за добросъвестно владение по чл.70, ал.1 от ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни(транслативни) двустранни или едностранни сделки като продажбата, замяната, дарението, завета както и административните актове с вещноправни последици.
Приложените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производство по чл.290 от ГПК касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 153/10.07.2013 год. по гр.дело № 889/2012 год. на първо отделение касае доказателствената сила на констативен нотариален акт по чл.587 от ГПК (чл.483 ГПК-отм.) във връзка с ТР № 11/21.03.2013 год. по т.дело № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, в този смисъл и решение № 43/12.02.2013 год. по гр.дело № 784/2012 год. на същото отделение.
Решенията на второ отделение са неотносими към спора:
Решение № 262/29.11.2011 год. по гр.дело № 342/2011 год. е свързано с въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС и дали сред тях се включва изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца, т.е. владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика;
Решение № 31/15.02.2011 год. по гр.дело № 1273/2009 год. е аналогично и свързано с въпроса за демонстриране упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си;
Решение № 559/2010 год. от 11.01.2011 год. по гр.дело № 281/2010 год. касае наличие на владение в 10-годишния срок по чл.79, ал.1 от ЗС;
Решение № 123/15.06.2010 год. по гр.дело № 431/2009 год. е относимо по въпроса дали може да се придобие по давност идеална част на съсобственик в имота, без да бъде манифестирана промяна в намерението да се свои тази част от другия съсобственик-владелец като относим и към приложението на чл.69 от ЗС във връзка с установената презумция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго;
Решение № 140/23.03.2010 год. по гр.дело № 4755/2008 год. е постановено по въпроса за приложението на чл.79 и чл.69 от ЗС, за необходимостта да бъдат съобразени вътрешните отношения между лицето, което твърди, че фактическата власт се упражнява от негово име и лицето, което упражнява фактическата власт върху имота, а
решение № 77/29.05.2014 год. по гр.дело № 7783/2013 год. касае възможността да се разпитат като свидетели за установяване давностно владение същите лица, които са разпитани от нотариуса и чиито показания са послужили при издаване на констативния нотариален акт.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата по касация С. Е. З. се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство – сумата 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115/08.10.2015 год., постановено по в.гр.дело № 182/2015 год. по описа на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. И.(И.)Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица], със съдебен адрес: Р., [улица], офис 11 (чрез адвокат Е. С. от Разградската адвокатска колегия) да заплати на С. Е. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ