О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
София, 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 6164/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна касационна жалба от Г. И. Г. и С. Х. Г., чрез пълномощника им адв.В. К. срещу определение № 2121/15.07.2013 г. по ч.гр.д.№2061/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Касаторите поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Считат, че изводите на въззивния съд за липса на твърдения за конкретни действия на общината, с които им пречи да упражняват правото си на собственост, не отговарят на фактите, описани в исковата молба. Намират, че е неправилно становището за недопустимост на искането да се признае обективното несъществуване на процесната пътека с иск по чл.124 ГПК , тъй като същото е обвързано с правото на собственост върху нея. Искат отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , инкорпорирано в касационната жалба, касаторите поддържат касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Правят оплакване, че в мотивите на обжалваното определение не се съдържат фактически констатации и правни изводи относно определението за прекратяване на първоинстанционния съд, във връзка с техните възражения и че липсата на мотиви по тях представлява нарушение на процесуалните правила.Относно иска по чл.109 ЗС намират, че общината не е изключена от кръга на възможните ответници по него, че издадените от нея административни актове , засягащи упражняването на правото на собственост, са задължителни единствено в частта относно спазването на техническите изисквания при изпълнението на строежите, а извън това отношенията между страните са гражданско-правни. Считат извода на въззивния съд, че е извън юрисдикцията на съда искането им общината да бъде задължена да преустанови издаването на индивидуални административни актове, нарушаващи правото им на собственост, за противоречащи на ТР № 31/ 06.02.1985 г. по гр.д.№10/1984 г. на ОСГК и решение №150/25.05.2011 г. по гр.д.№551/2010 г на ІІ г.о.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо хода на делото .
С обжалваното определение е потвърдено определение № 7997/ 21.05.2013 г. по гр.д.№ 19328/ 2013 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове по чл. 109 ЗС и чл. 124 ал.1 ГПК. Касаторите с иск чл. 109 ЗС, насочен срещу общината , са претендирали тя да бъде задължена да преустанови действията, с които неоснователно пречи да упражняват правото си на собственост, чрез издаване на индивидуални административни актове- заповеди за разрушаване на масивна ограда на притежаваните от тях ПИ 904, 905 и 907 в кв.12 по плана на[жк]и метална врата, построени въз основа на издадени разрешителни за строеж, както и за осигуряване на достъп през тези имоти до съседни УПИ. Предявили са иск и по чл.124 ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на пътека с идентификатор 10135.2526.9515, че такъв линеен обект на собственост не е съществувал към датата на придобиването на имотите им- 15.12.2006 г. и към датата на издаване на заповедта , с която са одобрени ПУП за тях-21.03.2005 г. Въззивният съд е приел, че искът по чл.109 ЗС, с искане общината да бъде задължена да преустанови издаването на индивидуални административни актове , представляващо дейност , която й е присъща като административен орган, е извън юрисдикцията на съдилищата, а самите актове подлежат на съдебен контрол по административен ред. Относно иска по чл.124 ал.1 ГПК е прието, че направените уточнения с три допълнителни молби към исковата молба са противоречиви. Касаторите оспорват правото на собственост на общината върху процесния недвижим имот, представляващ пътека, но същевременно не заявявяват собствени права върху нея. Единствените им твърдения са, че процесната пътека не е съществувала към момента на придобиване на трите поземлени имота от тях и че е допусната очевидна грешка в кадастралната карта, където тя е нанесена с посочен идентификатор и трайно предназначение „второстепенен път-пътека” без да има основание за това. Липсват твърдения за конкретни действия, с които ответникът да отрича правата им. Постановеният от общината отказ да се извърши изменение в кадастралната карта и регистър подлежи на обжалване по административен ред и не представлява оспорване на правото им на собственост. Установяването на обективното несъществуване на даден обект на правото на собственост касае фактическо положение, а не права. Заявеният петитум –отричане правата на ответника, не позволява да се приеме и че е предявен иск по чл.53 ал.2 ЗКИР . Липсата на твърдения, че правото на собственост принадлежи на касаторите, или че границите на имота им са неправилно нанесени в кадастралния план не позволяват да се приеме , че са предявени други допустими искове.
Настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о. намира,че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото подлежат на обжалване пред ВКС ,когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.В изложението на касационните основания не е обосновано приложното поле на този законов текст.Касационното обжалване е селективно, като правният интерес от него се доказва чрез обосноваване на общо и допълнително основание за допускането му. Общото основание е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни разрешения по прилагане на конкретна правна норма, засягащи предмета на делото, а допълнителното основание- развиването на въпроса в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК.В този вид изложението не съдържа общо основание за допускане на касационен контрол, съставляващо правен въпрос, обусловил правната воля на съда, намерил израз в мотивите на съдебния акт и формулиран от страната. Касационният съд не може сам да въведе въпроса,тъй като би нарушил диспозитивното начало. В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 . В изложението и в касационната жалба се съдържат оплаквания, които по своя характер са основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат след селектиране на касационната жалба. При липса на формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, не могат да бъдат обосновани и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,че обратно на становището на касаторите в ТР № 31/06.02.1985 г. по гр.д.№10/1984 г.на ОСГК, на което те се позовават, е прието, че негаторният иск поначало не е предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на държавни органи. Защитата срещу неправилните административни актове е уредена от закона по друг начин и с особени средства – конкретно и общо. Във второто цитирано решение на ВКС №150/25.05.2011 г. по гр.д.№551/2010 г на ІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,доколкото с него също е разгледан иск по чл.109 ДЗС, предявен срещу община, е прието, че действията на трети лица, които създават психически дискомфорт,ако са извършени в нарушение на установена от нормативен акт забрана,сочат на нарушаване на друг вид право,различно от правото на собственост върху недвижим имот, особено ако представляват по естеството си административна дейност.Т.е.в него също е изразена позицията, че защитата срещу действия представляващи административна дейност не се осъществява с иск по чл. 109 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2121/15.07.2013 г. по ч.гр.д.№2061/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: