О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
София, 20.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №737/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№7917/10.8.2016 г., подадена от адвокат Т. В. – процесуален представител на ответницата по исковата молба А. К. Г. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№8340/26.8.2016 г., подадена от адв. М. Г., процесуален представител на ищеца П. С. М. и двете против въззивно решение №243/29.6.2016 г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение №286/04.8.2016 г., по гр.д.№178/2016 г., по описа на Хасковския окръжен съд.
Подадена е и касационна жалба, вх.№11326/21.11.2016 г.Подадена е касационна жалба, вх.№11326/21.11.2016 г.от адв. М. Г. – процесуален представител на ищеца П. С. М., против решение №340/12.10.2016 г. по същото дело, постановено по реда на чл.247 ГПК.
С обжалваното основно въззивно решение, въззивната инстанция е отменила решение №791/18.12.2015 г. по гр.д.№1473/2015 г. по описа на Хасковския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 1170 лева до пълния предявен размер от 27251,22 лева, и в частта за разноските, и е осъдила ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 19826,20 лева, включваща главница 8385 лева и договорна лихва 2475,58 лева, за времето от 30.3.2014 г. до 02.7.2015 г. по договор от 30.3.2014 г. и главница 8385 лева и договорна лихва1750,92 лева, за времето от 15.10.2014 г. до 02.7.2015 г. по договор от 15.10.2014 г. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.
С допълнителното решение, постановено по реда на чл.250 лева, Хасковския окръжен съд е допълнил горепосоченото въззивно решение, като е осъдил ответницата да заплати на ищеца законна лихва, считано от 02.7.2015 г. върху главница 8385 лева дпо договор от 30.3.2014 г. и законна лихва, считано от 02.7.2015 г. върху главница 8385 лева по договор от 15.10.2014 г.-, до окончателното изплащане на сумите.
С решението, постановено по чл.247 ГПК е отхвърлена като неоснователна молбата на ищеца П. М. за поправка на очевидна фактическа грешка на решение №243/29.6.2016 г. по гр.д.№178/2016 г. на Хасковския окръжен съд.
По основното и допълнителното решение въззивната инстанция е приела, че „За да уважи частично предявените искове,решаващият съд е приел, че между страните по силата на двата подписани договора за паричен заем с нотариална заверка на подписите се е създало заемно правоотношение,по силата на което ищецът е предоставил на ответницата 9360лв. плюс 9360лв. и последната е получила сумите при подписването на двата и договора и нотариалното заверяване на подписите,факт от който решаващият съд изхожда,за да приеме по –нататък в мотивите си,че е налице неизпълнение на договора за заем,но само за вноските по договора,които са изтекли падежите им, но не и за целия период на договорите за заем,тъй като по отношение на тях не е настъпила предсрочната им изискуемост. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.60 от ЗКИ,което според настоящата инстанция е неправилно. В случая се касае за договор за заем между две физически лица, за които са валидни разпоредбите на чл. 240 вр. чл.79 от ЗЗД и при неизпълнение от страна на длъжника на поетото по договора за заем задължение,кредиторът е в правото си да иска връщане на дадените в заем суми,което е сторено с предявения иск.Освен възприетото от страна на районния съд издължаване на части от сумите по заетите средства в размер на общо 1950лв. по двата договора,други плащания от страна на ответницата не са установени,поради което искът се явява основателен и доказан за 16770лв.общо за двата договора за заем.Наведените възражения за нищожност на сключените договори за заем,настоящата инстанция намира за неоснователни и недоказани.Развилите се между страните облигационни отношения са намерили своя завършек при нотариуса с удостоверяване на полагането на техните подписи,поради което не би могло да се приеме,че оспорващата страна не е била в състояние да възприема случващото се, а и доказателства оборващи сключването на договорите включително и събрани по реда на чл.176 от ГПК не установяват противното.
По отношение на претендираната лихва по чл.7 от договора за заем,имаща характер на възнаградителна лихва и определена на 14%годишно. С оглед уважаването на главния иск,този иск за присъждане на лихва следва да се уважи,но не за претендирания краен период на действие на договора, а към момента на постановяването на съдебното решение с оглед характера на лихвата като възнаградителна. Съдът като изхожда от заключението на вещото лице и методологията на изчисление съгласно интернет страницата на калкулатор б.г намира,че по договора от 30.03.2014г. размерът на лихвата е 2475,20лв., а по договора от 15.10.2014г. в размер на -1750,92лв.,в който размер се явява основателен и доказан.
Изложеното налага извод за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и постановяване на друго такова, с което се уважи иска и за разликата над 1170лв. до 16770лв. или още с 15600лв./18720-1950платени и остатък от 16770лв. по двата договора/,както и се осъди А. К. Г. да заплати лихва в размер на 2475,20лв. за времето от 30.03.2014г. до 02.07.2015г. по договор от 30.03.2014г. и 1750,92лв. за времето от 15.10.2014г. до 02.07.2015г. по втория договор за заем.“
В решение №340/12.10.2016 г. по същото дело, постановено по реда на чл.247 ГПК, по молба на ищеца П. М., е прието, че същата е неоснователна, като този извод е обоснован от съда с това, че при постановяване на решението коректно са отчетени извършените плащания, като е приспаднато от претендираната от претендираната от ищеца цяла сума и въз основа на нея е изчислена лихвата.
В изложението на касационния жалбоподател – ищец, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че неправилно съдът е присъдил по-нисък размер на договорната лихва от претендирания, като в частта за разликата между присъдения и и претендирания размер, решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се също така, че съдът е изложил мотиви само за обосноваване на извода си за основателност на предявения иск в частта на главницата, а не е изложил такива, обосноваващи присъждането на договорна лихва за исковия период по двата договора за кредит в размер под претендирания и доказания със счетоводна експертиза по делото. Сочи се, че по този начин въззивната инстанция е допусната съществено процесуално нарушение, по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд, съгласно чл.271, чл.272, вр. с чл.236, ал.2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните. Сочи се съдебна практика по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. К. Г. не заявява становище по нея.
В изложението на касационния жалбоподател – ищец, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, по касационната жалба срещу въззивното решение по чл.247 ГПК се твърди, че съдът е нарушил задължението си да мотивира съдебния акт, като обсъди твърденията в молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка и изложи правни изводи за неоснователността на тези твърдения. Във връзка с това се поставя въпросът: „Следва ли въззивният съд да изложи мотиви в решението си за поправка на очевидна фактическа грешка, като обсъди доводите на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото ?“. Сочи се съдебна практика по чл.290 ГПК и основание за допускане на това решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. К. Г. не заявява становище по нея.
В изложението на касационната жалбоподателка – ответник по исковата молба, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1.Недопустимо ли е въззивно решение, с което по същество се присъжда сума, вече присъдена от районния съд, в която част решението му е потвърдено ?, 2.Приложим ли е по аналогия чл.60, ал.2 ЗКИ, във връзка с с т.18 от ТР№4/18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК, по договори за заем със страни – физически лица ?, 3. Задължен ли е въззивният съд да прецени всички праворелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира един от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да осъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото ?, 4. При направено оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от районния съд в доклада по делото по чл.146, ал.ал.1 и 2 ГПК, изразяващи се в неразпределение на доказателствената тежест за всички относими към спора и подлежащи на доказване факти недаване на указание на ответницата за кои от твърдяните от нея факти не сочи доказателства, въззивният съд дължи ли даване указания страните да предприемат необходимите процесуални действия за изясняване на спора то фактическа страна ?, 5. Когато въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен, или в нарушение на съдопроизводствените правила не е бил установен и доказан, задължен ли е въззивният съд да събере поисканите доказателства, които районният съд е отказал да събере в нарушение на съдопроизводствените правила ?, 6. Отказът да съда да допусне гласни доказателства, с които заемополучателят по договор за заем цели установяване на липсата на съгласие за сключване на договора и неполучаване на заемната сума, представлява ли процесуално нарушение по чл.8, ал.2, чл.9 и чл.10 ГПК ? 7. Нищожен ли е договор за заем на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради противоречие със закона, ако при сключването му е допуснато нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, заеманата сума да е преведена по банков път ?, 8. Нищожен ли е договор за заем на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона, ако с цел преодоляване на забраната на чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащания в брой, вместо един, са били изготвени два напълно идентични по съдържание и услови договори за заем, всеки един дна стойност под 15000 лева, но неподписани в един и същи ден с нотариална заверка на подписите ?, 9. При неуговорен размер на месечна вноска за изплащане на заем по договор за заем, а само начален и краен момент на плащане на цялата дължима сума, възниква ли възможност за предсрочна изискуемост на цялата заемана сума при неплащане на две последователни месечни вноски при наличие на такава уговорка в договора ?, 10. При уговорена предсрочна изискуемост в договор за заем в хипотеза , основаваща се единствено на преценката на наемодателя, че съществува реална възможност заемополучателят да не върне усвоената сума, основателен ли е иск, обоснован с такава хипотеза, или следва да се отхвърли, поради липса на конкретика в уговореното и невъзможност да се осъществи съдебен контрол ?
Като основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване се сочи това по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Сочи се и се прилага съдебна практика.
Ответника по касационната жалба П. С. М. е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, представените към тях изложения за допускане на касационното обжалване и отговорите по чл.287 ГПК намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационните жалби са подадени в законния срок, поради което са процесуално допустими.
По изложенията по касационните жалби на ищеца П. М..
По изложението срещу основното решение на въззивния съд се визират лихвите, присъдени от въззивната инстанция. Досежно лихвите, определени от съда в цитираното въззивно решение поставеният въпрос не съответства на изводите на съда, тъй като той е изложил мотиви във връзка с клаузата на чл.7 от договорите между страните и е обосновал присъждането на лихви с данните от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и методологията за изчисление им.
В изложението си във връзка с касационната жалба срещу решението на окръжния съд по чл.247 ГПК е поставен въпрос относим към изводите на окръжния съд. Такъв въпрос е поставен и в изложението на ответницата по исковата молба А. Г.. Поради това въззивното решение, постановено по чл.247 ГПК следва да бъде допуснато.
По изложението по касационната жалба на ответницата по исковата молба А. Г..
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на ответницата по исковата молба по първия и четвъртия от поставените въпроси, а именно: „Недопустимо ли е въззивно решение, с което по същество се присъжда сума, вече присъдена от районния съд, в която част решението му е потвърдено ? „ и „При направено оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от районния съд в доклада по делото по чл.146, ал.ал.1 и 2 ГПК, изразяващи се в неразпределение на доказателствената тежест за всички относими към спора и подлежащи на доказване факти недаване на указание на ответницата за кои от твърдяните от нея факти не сочи доказателства, въззивният съд дължи ли даване указания страните да предприемат необходимите процесуални действия за изясняване на спора то фактическа страна ? „
На касационните жалбоподатели следва да се укаже в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представят документи за внесена държавна такса по сметка на ВКС следните суми:
Ищецът П. С. М. – 245 лева.
Ответницата по исковата молба А. К. Г. – 300 лева.
В противен случай касационните жалби ще бъдат върнати.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивни решения №243/29.6.2016 г. и №340/12.10.2016 г., и двете постановени по гр.д.№178/2016 г., по описа на Хасковския окръжен съд.
УКАЗВА на касационната жалбоподателка А. К. Г. в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 300 лева, и на касационния жалбоподател П. С. М. в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 245 лева.
В противен случай касационните жалби ще бъдат върнати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: