О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
София, 23.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 5415 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 938 от 29.07.2015 г. по ч.гр.д. № 581/2015 г. на Плевенски окръжен съд е потвърдено определение № 2485 от 08.06.2015 г. на Плевенски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 2401/2015 година.
Срещу определението на Плевенски окръжен съд е постъпила частна касационна жалба, подадена от Х. Ц. Х. от [населено място] и Е. Н. Х. от [населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос: налице ли е правен интерес от установителен иск, когато правната сфера на ищеца е засегната е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 2012 г. на ОСГТК ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „какъв е правният способ за защита правото на собственост, когато в кадастралната карта на имота са вписани като собственици и лица, за които ищецът твърди, че не притежават право на собственост”.
Ответниците по частната касационна жалба Е. Ц. С. от [населено място], [фирма] и държавата, представлявана от М. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 2401/2015 година на Плевенски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х. Ц. Х. и Е. Н. Х., с която се претендира да се признае за установено, че ответниците Е. Ц. С. и [фирма] не са съсобственици на ид. части от поземлен имот с идентификатор 56722.659.1091г. по кадастралната карта на [населено място], както и да бъде установена грешка при посочване на собствениците на имота в кадастралния регистър на [населено място]. Изложени са твърдения, че ищците и държавата са съсобственици на процесния имот, по отношение на който в кадастралния регистър неправилно са отразени като съсобственици и ответниците. С определение от 25.05.2015 г. съдът е оставил производството по делото без движение с указание до ищците да уточнят петитума на исковата молба – претендират ли непълнота или грешка в кадастралната основа, както и да посочат за каква част и от кой имот е спорът за имуществено право. С молба от 26.05.2015 г. ищците са посочили, че претендират да се признае за установено, че към момента на изготвяне на кадастралните карта и план на [населено място], ответниците не са собственици на 4293,86/5705 ид. части от процесния поземлен имот, както и да се установи грешката при отразяването на това обстоятелство в кадастралния регистър. С определение № 2485 от 08.06.2015 г. съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на така предявената претенция.
Определението е потвърдено с определение № 938 от 29.07.2015 г. по ч.гр.д. № 581/2015 г. на Плевенски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като с уважаването му не би се постигнал целеният от тях правен резултат – отричането на правото на собственост на ответниците не е основание ищците да бъдат вписани на тяхно място в кадастралния регистър като собственици на имота; приел е, че целеният от ищците резултат може да бъде постигнат с положителен установителен иск по чл. 54 ЗКИР, но не и чрез предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпросът за правния интерес от отрицателния установителен иск не е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК. Съгласно ТР № 8/2013 г., въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването; ищецът по отрицателния установителен иск за собственост следва да обоснове правния си интерес от иска, а този интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които се изразява спора, от твърденията за засегнатата правна сфера на спорещите. Когато ищецът отрича правата на ответниците, без да обосновава как съдебно отреченото право би рефлектирало върху личната му правна сфера, отрицателният установителен иск е недопустим. В случаите, когато ищецът твърди, че кадастралната карта не отразява правилно правото му на собственост, той следва да докаже своето право на собственост върху спорната част от имота, за което разполага с положителен установителен иск за собственост. За ищеца липсва правен интерес от отрицателен установителен иск, с който да се отрекат правата на ответниците, тъй като това не би довело до търсената от него поправка на кадастралната карта. Такава поправка може да бъде постигната само чрез успешно проведен установителен иск за правото на собственост на ищеца. В същия смисъл и решение № 48 от 16.03.2015 г. по гр.д. № 6047/2014 г. на І г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното, неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за правния способ за защита правото на собственост, когато в кадастралната карта на имота са вписани неправилно и други собственици – по въпроса е налице установена съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 938 от 29.07.2015 г. по ч.гр.д. № 581/2015 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: