О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
Гр. С., 14.11.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 3546/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от Д. Елтилиб М.-С. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Б., срещу решение от 21.03.2015 г. по в.гр.д. № 377/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав. С него е потвърдено решение от 23.09.2013 г. по гр.д.№ 49591/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 58-ми състав, с което е ответникът – настоящ касатор е осъден да заплати на ЗК Л. И. АД [населено място] сумата 15 631 лв., на основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./, представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени на 19.02.2008 г. вреди на л.а. БМВ 525 с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 19.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноските за трите съдебни инстанции. Основните оплаквания на касатора са относно това, че застрахователното дружество не е установило да е извършило плащане на спорната сума от 15 631 лв., за да претендира връщането й по пътя на регреса от застрахования.
Искането за допускане на касационно разглеждане на жалбата се основава на въпросите: 1. Ищецът по регресния иск, предявен на правно основание чл.274 ал.1 и ал.2 КЗ /отм./, длъжен ли е да докаже по безспорен и установен от ГПК начин, както самото плащане /на обезщетение/ на пострадалото лице, така и неговия размер; 2. Може ли решаващият съд да приеме като безспорна фактическа обстановка, установена от писмено доказателство, което не е било посочено от ищеца за установяване на спорен факт и не е било събрано от съда по реда на чл.157 ГПК; 3. Длъжен ли е ищецът да установи основателността на предявения иск за доказване на регресното си право в случаите по чл.274 ал.1 и ал.2 КЗ /отм./; 4. Следва ли да се има предвид при решаването на спора неприето по делото писмено доказателство; 5. Преклудират ли се правата на ответника срещу предявения иск, ако са направени за пръв път пред въззивната инстанция в случаите, при които другата страна – ищецът, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, е представила намиращ се у нея документ, доказващ елемент от фактическия състав на предявения иск едва пред въззивния съд и това „представяне” е било само „за сведение”. По формулираните правни въпроси се поддържа наличието на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за достъп до касация.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител – адв. Р. К., моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, по подробно изложени в писмения отговор съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Въззивният съд, след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и с оглед становищата на страните, е достигнал до следните фактически и правни изводи: Според разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато същият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон. В случая касаторът на 19.12.2008 г. виновно и след употреба на алкохол /1.1 промила/ е причинил ПТП, при което са нанесени имуществени вреди на л.а. БМВ 525 с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на ЕВРО Ф. Е., възлизащи на 19 443.84 лв., съобразно експертно заключение. Дружеството е било застраховано по застраховка „Каско” в О. АД, като, след предявяване на претенция, на увредения било изплатено обезщетение в размер на 15 631 лв. с РКО от 26.01.09 г. Гражданската отговорност на делинквента била застрахована при ищеца, поради което и О. АД, на основание чл.213 КЗ /отм./, е предявило претенция по доброволен ред срещу ЗК Л. И. АД. С преводно нареждане от 15.04.2010 г. ищцовото дружество е изплатило обезщетение в размер на 15 631 лв. С оглед оплакванията във въззивната жалба, съдът е изложил, че преводното нареждане от 15.04.2010 г. е било описано като приложение към исковата молба, но фактически липсва по делото. Независимо от това, ответникът в отговора на исковата молба изрично е посочил, че е получил препис от същото и в срока по чл.131 ГПК не е навел твърдения, че липсва извършено плащане от ЗК Л. И. АД в полза на О. АД. Налице е оспорване на основателността на предявения иск, но свързано с начина на определяне на обезщетението и липсата на задължение на ответника да го заплати, т.к. няма валидно правоотношение между страните по делото по застраховка „Гражданска отговорност”. Тези възражения са преценени от въззивния съд като неоснователни. Посочено е, че ответникът сам е представил оригинала на застрахователната полица на контролните органи, което е отразено и в протокола за ПТП. Периодът й съответства на данните в ГФ, при липса на твърдения, че не е заплатена застрахователната премия /като условие за сключване на договора/. Така е осъществено извънсъдебно признание относно това, че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение, като ответникът се е ползвал от него. По отношение на размера на обезщетението съдът е възприел като обективно и неоспорено заключението на вещото лице, че действителната стойност на вредите върху автомобила е по-голяма от изплатеното от ищеца обезщетение, като липсват обективни данни за наличие на запазени части, чиято стойност да бъде приспадната, поради което и искът следва да бъде уважен в размера, в който е предявен.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните съображения:
Поставените правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са изцяло свързани с установена последваща липса в кориците по делото на писмено доказателство, приложено към исковата молба, връчено на ответника, неоспорено от него и прието от съда, установяващо заплащане на застрахователно обезщетение от ЗК Л. И. АД в полза на О. АД, въз основа на което е предявен искът по чл.274 ал.1 КЗ /отм./. Това именно доказателство е било представено повторно във въззивната инстанция, за сведение. В подобна хипотеза не могат да се приложат разрешенията, дадени в практиката по чл.290 ГПК, свързани с допуснати процесуални нарушения относно реда за приемане на доказателства, на които касаторът се позовава. Ето защо се налага и изводът, че така формулирани, въпросите не са обусловили правната воля на съда и са без значение за изхода от спора, т.к. той не е взел предвид доказателство, което не е било събрано по надлежния ред. Следователно, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, така, както е разяснен с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и искането за допускане на касационно обжалване се преценява като неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.2015 г. по в.гр.д. № 377/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: