О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
София, 15.07.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1353/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №534 от 07.11.2014г., постановено по в.гр.д.№ 450/2014год., ОС [населено място] е отменил Решение № 387/11.03.2014г. по гр.д. № 2278/2013г. на РС [населено място] в отхвърлителната ЧАСТ за дължимите 1 203,75лв. – главница – възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.03.2009г. до 04.09.2012г. ведно със законната лихва върху тази сума от 26.04.2013г. – датата на ИМ до окончателното й изплащане, както и за сумата от 298,18лв. лихви за забава за периода от 01.05.2009г. до 26.04.2013г. – датата на ИМ, и е осъдил [фирма] [населено място], да заплати на Х. М. М. на осн. чл.262 вр. чл.143 КТ сумата от 1 203,75лв. – главница – възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.03.2009г. до 04.09.2012г. ведно със законната лихва върху тази сума от 26.04.2013г. – датата на ИМ до окончателното й изплащане, както и сумата от 298,18лв. лихви за забава за периода от 01.05.2009г. до 26.04.2013г. – датата на ИМ; потвърдил е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част; осъдил е [фирма] [населено място] да заплати на Х. М. М. деловодни разноски в размер на 156.87лв. съразмерно на уважената част от исковете за двете инстанции, както и по Бюджета на Съдебната власт – по сметка на ПлОС сумата от 945,08лв. – д.т. и разноски за вещи лица.
Настоящото производство е образувано по касационна жалба на Х. М. М. от [населено място], подадена чрез адв.Д. от АК – [населено място], срещу въззивното решение В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете по чл.262 вр. чл.143 КТ и по чл.86 ЗЗД са отхвърлени до пълните претендирани размери съответно от 7 344 лева и 1751,78 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига следните въпроси : „1/При сумирано изчисляване на работното време спазва ли се правилото на чл.136 ал.1 КТ за петдневна работна седмица или същото е задължително единствено само при подневното отчитане на работното време ? 2/Извънреден ли е трудът положен през почивните дни установени с изготвените и утвърдени от работодателя поименни месечни графици за работното време и почивките при сумирано изчисляваме на работното време? 3/.Когато действителната и техническа организация на работата в предприятието налага промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време и осигурената от работодателя седмична почивка е от 24 часа длъжен ли е същия в края на установения период на сумирано отчитане на работното време да компенсира работника с почивка до размера на законоустановената. Ако такава компенсация не е извършена положения труд извънреден ли е?” Счита, че трите въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, като се позовава на Р № 14/27.03.2012г. по гр.д. № 405/2011г., IV-то г.о., на ВКС на РБ , както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна [фирма] [населено място] , не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Ищецът е поддържал, че като оператор-поддръжка в Отдел Е. – Център при ответното дружество се е налагало да работи извънредно, дори и по 12 часа на ден; че чрез компютърна система за контрол на достъпа и магнитна карта в магазина се отчитал часът на започване и приключване на работния ден; че след уволнението му поради съкращаване на щата поставил въпроса за заплащане на извънредния труд, който е положил, но до подаване на исковата молба не е получил дължимата сума; че за периода от 01.03.2009г. до 04.09.2012г. е положил 640 часа извънреден труд, за които му се дължи възнаграждение от 7 344лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и лихва за забава върху главницата от 7 344лв. от първо число на месеца, следващ този, през който е положен извънредния труд, до датата на завеждане на иска – 26.04.2013г., в размер на 1 751,78лв. Ответникът е оспорил исковете с твърденията, че ищецът е работил при сумирано изчисляване на работното време и не е полагал извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ; че в магазин Метро – П. са изготвяни Графици за работа на Отдел Е. Център, както и обобщени месечни Справки за периода от 01.03.2009г. до 04.09.2012г. от Системата за отчитане на работното време в магазина, видно от които ищецът не е положил 640 часа извънреден труд, както твърди. За да отхвърли изцяло исковете за възнаграждение за извънреден труд и лихва за забава върху тази главница, първоинстанционният съд е приел, че по делото с оглед заключението на вещото лице по приетата експертиза не се установява положен извънреден труд за процесния период от ищеца.
В. съд е приел исковете за частично основателни. За да обоснове изводите си е посочил, че не кредитира заключението на вещото лице П. В. по СИЕ, защото периодът за който е отчитал работното време и положения от ищеца труд е от 12.01.2009г. до 03.09.2012г., а както се вижда от петитума на исковата молба ищецът е поискал период на формиране на главницата от 01.03.2009г. до 04.09.2012г.; че кредитира като компетентни дадените основно и допълнително заключение по комплексната С., което е изготвено от специалист информационни технологии; досежно оспорването истинността на Графиците и обобщените месечни Справки за отработените от ищеца часове, е приел, че същите са частни документи, и при положение че не се оспорва тяхното авторство, то те нямат материална доказателствена сила и се преценяват наред с всички останали доказателства по делото досежно фактите, съдържащи се в тях, без да е необходимо откриване на процедурата по чл.193 ГПК; че съобразно трайната съдебна практика на ВКС на РБ извънредният труд може да се установява с всички доказателствени средства. Съобразявайки задължителната практика, обективирана в Р № 103/27.07.2012г. по гр.д. № 299/2011г., IV-то г.о., и Р № 14/27.03.2012г. по гр.д. № 405/2011г., IV-то г.о., на ВКС на РБ , съдът е приел, че при сумираното изчисляване на работното време установената продължителност на нормалното работно време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време, като през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период – в настоящия случай на тримесечие; Когато в края на отчетния период нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд, и той трябва да се признае на работника и да му се заплати независимо, че не е отчетен от Работодателя в специалната Книга за извънреден труд в предприятието, защото със съставянето на Графици за работа на смени при сумирано изчисляване на работното време Работодателят се е съгласил на това, а още при сключването на ТД и двете страни са приели този начин на отчитане на работното време на работника. Въз основа на заключението на комплексната С. въззивната инстанция е приела, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд, отчетен от вещите лица и изчислен от тях съобразно ТД на ищеца. Посочил е, че съгласно чл.142 ал.2 КТ, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а съгласно ал.4 от същата норма максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време; че съгласно чл.153 ал.2 КТ, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа, но според ал.3 на същата норма при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал.2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това; че с оглед доказателствата по делото, техническата организация на работата в ответното предприятие е налагала приложението на чл.153 ал.3 КТ; че данните за седмичната почивка на ищеца се установяват от представените Графици, изготвени от работодателя, и от подробната Справка от Системата за контрол на работното време на ищеца, съобразени от вещото лице; че съгласно заключението на вещото лице по С. от Справките за присъствените часове на ищеца, съставени от подробните месечни Справки по тримесечие и обобщените месечни Справки за съответното тримесечие за периода от 01.03.2009г. до 04.09.2012г., се установява че превишение на отработените часове има само за третото тримесечие на 2011г. в размер на 14 часа и седем минути, но след приложението на чл.153 ал.2 и ал.3 КТ за целия период има 202 часа и тридесет и осем минути, в които ищецът е работел, а е трябвало да бъде в междуседмична почивка. За този извънреден труд при отчитане на чл.262 ал.1, т.4 КТ – с петдесет процентно увеличение на ТВ от 1 000лв. месечно, на ищеца се дължи възнаграждение от 1 203,75лв. и 298,18лв. лихва за забава за периода от 01.05.2009г. до 26.04.2013г. – датата на предявяване на иска, че е установено и това, че не е извършвано манипулиране на Системата за достъп и Т. контрол, няма манипулация на Графиците досежно отработени дни и часове от ищеца за процесния период, режимът на работа на служителите от Отдел Е. е бил двусменен, представените от ищеца Графици нямат връзка със Системата за отчитане на работното време и не се взимат предвид за изчисленията на вещите лица, няма изтрити и модифицирани файлове от Системата за отчитане на работното време за ищеца. В. съд е приел за неоснователни оплакванията на ищеца, че междуседмичната почивка не може да бъде по-малко от 36 часа. В тази връзка е посочил, че точно при промяна на смените, а ищецът е работил на двусменен режим, и при сумирано изчисляване на работното време, чл.153 ал.3 КТ допуска непрекъсната седмична почивка не по-малко от 24 часа. Приел е за неоснователни и твърденията в представената писмена защита за приложението спрямо ищеца на петдневна работна седмица, защото тя касае подневното отчитане на работното време, а той е на сумирано отчитане и то на тримесечие съгласно ТД, който сам е сключил, както и позоваванията на Наредба № 7/15.08.2005г. на МТСП и МЗ и на Наредба № 15/31.05.1999г. на МЗ и МТСП най-малкото, защото ищецът не е имал такива твърдения с ИМ, нито с допълнителната молба, а едва с писмената защита пред въззивната инстанция не могат да се въвеждат нови твърдения от предмета на доказване и да се правят нови искания, защото ответната страна не е в състояние да организира защитата си.
При тези мотиви на въззивния съд не се обосновава извод за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване, поддържани от касатора в изложението. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая и трите поставени от касатора въпроса са обуславящи решаващите изводи на съда, но във връзка с тях не е установено наличието на поддържаните допълнителни основания. За да е налице основанието по чл.280 т.1 ГПК е необходимо правното разрешение на въззивния съд по обуславящия изхода на спора въпрос да е в противоречие с правното разрешение по същия правен въпрос, дадено с акт от обхвата на задължителната съдебна практика. В процесния случай касаторът, за да установи това основание, се е позовал на Р № 14/27.03.2012г. по гр.д. № 405/2011г., IV-то г.о., на ВКС на РБ. С последното не е давано правно разрешение по никой от конкретно поставените от касатора въпроси, същевременно това решение е постановено при различна фактическа обстановка. Това е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на противоречие в поддържания от касатора смисъл. Въпреки това следва да се посочи, че с цитираното решение е даден отговор на правния въпрос „в кои случаи се дължи заплащане на извънреден труд, както и възнаграждение за работа през официалните празници, как се изчислява размера на дължимата сума и как се доказва основанието и размера на исковете по чл. 262, 263 и 264 КТ”. В. съд не се отклонил от формираната с това решение съдебна практика, дори изрично се е позовал на нея в решението си.
Не е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280 т.3 ГПК. Липсата на основанието по т. 3 ГПК произтича от това, че касаторът само формално се е позовал на това основание без да обоснове защо счита релевираните въпроси като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №534 от 07.11.2014г., постановено по в.гр.д.№ 450/2014год., на ОС [населено място] в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: