О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
гр. София, 12.12.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 7408 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на „Р.”-О. в ликвидация – адв.М.К. срещу определение № 621/10.10.2013 год.по ч.гр.д.№ 1542/13 год. на Върховен касационен съд,ІІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на определение № 291/29.04.2013 год.по същото дело в частта му за разноските. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на Конституцията на РБ,в противоречие с международни правни актове,по които РБългария като Високодоговаряща страна е поела правновалидни задължения – Х. и ЕКЗПЧОС,като пряко приложимо право с директен ефект.Твърди се,че съдът не е подложил на съвкупна преценка относимите правнорелевантни факти,във връзка с искането за защита и съдействие и по този начин е нарушил гарантираните му права от Конвенцията за достъп до обективен и справедлив процес.Освен това съдът не е съобразил,че по част от поставените въпроси е било образувано ТР на ОСГТК.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като се приложат директно Конституцията на РБ и Европейските правозащитни стандарти и се уважи по същество искането за защита и съдействие – за присъждане на направените разноски в производствата.
Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор и не взема становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба,поради което е процесуално допустима.
В обжалваното определение е прието, че с определение № 291/29.04.2013 год.постановено по делото ВКС е възобновил висящността на исковото производство по гр.д.№ 19657/2011 год.на Варненски районен съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия – разглеждане спора по същество и в зависимост от неговия изход да се произнесе и по отговорността за разноските по арг.чл.294,ал.2 ГПК,към който препраща разпоредбата на чл.278,ал.4 ГПК.Присъждане на разноските по делото може да се претендира при постановяването на съдебния акт,с който приключва съдебното производство в съответната инстанция,когато са налице предпоставките на чл.78,ал.1-4 ГПК,поради което искането за присъждане на разноски по реда на чл.248,ал.1 ГПК е процесуално недопустимо.Недопустима е молбата и в частта,с която се претендират разноски по процесуални спорове,приключили с други съдебно актове,макар и протичащи като процесуални спорове в общия исков процес.
Определението е правилно,а частната жалба е неоснователна.
Възстановяването на направените от страните разноски е изрично регламентирано в чл.78 ГПК и е обусловено от изхода на спора. Правото да се претендират разноски в исковия процес е едно имуществено субективно право, но от категорията на акцесорните – т.е. от категорията на тези за реализацията на които, законът е предвидил ред на защита, произтичащ от реда по който се реализира защитата на главното материално право. Доказването на разходите е фактически въпрос и съдът, пред когото се претендира възлагането на разноските, трябва да се увери, че те действително са направени. Режимът на обжалване на определението за дължимите разноски, независимо дали е част от акта по същество или е самостоятелен акт се подчинява на този, относим за главния акт /чл.248,ал.3,изр.2 ГПК/. К. съд няма правомощия да присъди разноски в настоящото частно производство,с което е възобновил висящността на първоинстанционното производство и за другите частни производство,протичащи като процесуални спорове в общия исков процес.Неоснователно е позоваването на т.4 и т.8 от ТР № 6/2012 год.на ОСГТК на ВКС ,в които е дадено разрешение на други правни въпроси – разноски в производство по чл.303 ГПК и допълване на съдебно решение в частта за разноските при липса на списък по чл.80 ГПК.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 621/10.10.2013 год.по ч.гр.д.№ 1542/13 год. на Върховен касационен съд,ІІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: