О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
София, 17.11. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН БОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2714 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 57 от 08.03.2016 г. по гр.д. № 81/2016 г. на Шуменски окръжен съд е потвърдено решение № 1940 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 1587/2015 г. на Шуменски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от А. И. С. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е работел в ответното дружество по трудов договор на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил” до 20.05.2015 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е било отразено „липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата”. Прието е, че след като в заповедта не са изложени липсващите качества на работника, за да изпълнява работата си ефективно, нито факти, от които да следва кои са липсващите му професионални качества, трудовият договор е прекратен в нарушение на закона – неизлагането на мотиви от работодателя осуетява възможността на работника за адекватна защита в трудовия спор относно законността на уволнението, а заповедта за уволнение страда от съществен порок, който обуславя извод за незаконност на уволнението и е основание за отмяната му, без трудовия спор да се разглежда по същество. С оглед обусловеният им характер и доказателствата за оставане на ищеца без работа в периода след уволнението, като основателни са уважени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Шуменски окръжен съд, постъпила от [фирма], [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросите следва ли да се присъди обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за целият шестмесечен период след уволнението, когато работникът е постъпил в същия период на работа при друг работодател и чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба А. И. С. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатите от касатора въпроси по приложението на чл. 154 ГПК и чл. 225, ал.1 КТ са разрешени в съдебната практика, предвид което не е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът чия е доказателствената тежест за установяване на факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение е разрешен с постановяването на Тълкувателното решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. дело № 6 от 2013 г. ОСГК, съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ въз основа на представени от ищеца доказателства за оставането му без социално осигурен доход – копие от трудова книжка, съставляваща официален удостоверителен документ за отразените в нея обстоятелства, т.е. съдебният акт е постановен в съответствие с установената задължителна съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросът следва ли да се присъди обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за целият шестмесечен период след уволнението, когато работникът е постъпил в същия период на работа при друг работодател не е обуславящ изхода на делото. До приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът по делото не е въвел възражение, че в шестмесечния период след уволнението ищецът е започнал работа при друг работодател. Твърдение в този смисъл е въведено едва във въззивната жалба, без обаче да се сочат доказателства в подкрепата му, а съгласно устновената съдебна практика по приложението на чл. 154 ГПК, при възражение, че обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ не се дължи изцяло, ответникът работодател носи доказателствената тежест да установи, че работникът е реализирал социално осигурен доход по друго трудово правоотношение. Към приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция няма представени доказателства, че уволненият работник е започнал работа при нов работодател, нито искане за събирането им, поради което въпросът не е обсъждан във въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 900 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 26.04.2016 г. с адвокат Н. Т. от Шуменска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 08.03.2016 г. по гр.д. № 81/2016 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. И. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 900 (деветстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: членове: