О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
гр. София, 18.11.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 6634 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], приподписана от адв. Ж. от САК, срещу определение № 447 от 15.07.2014г., по ч. гр.д. № 4106/2014г., по описа на ВКС, І ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба вх.№46403/14.04.2014г. срещу определение № 6776, постановено на 31.03.2014г. по в.ч.гр.д.№3373/2014г. по описа на Софийски градски съд, и е прекратено производството по ч.гр.д. № 4106/2014г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Поддържа се оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Изразява се становище, че ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. ОСГТК на ВКС е прието след администрирането на подадената частна жалба вх.№46403/14.04.2014г. и изпращането й на ВКС, което е станало на 28.05.2014г., поради което и разглеждането й е следвало да стане по реда, предхождащ този, визиран в т.8 на същото тълкувателно решение. Искането е да се отмени атакуваното определение и да се разгледа по същество частната жалба.
Ответната по частната жалба страна Д. Н. Ц. взема становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение Върховният касационен съд е приел, че редът за разглеждане на спора е изчерпан с постановяване на обжалваното пред него определение. С това определение е потвърдено определението от 08.03.2013г. постановено по гр.д.№3475/2011г. по описа на СРС, 41 състав, с което е спряно принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение, издадена по същото гражданско дело, поради подадено в срок възражение от длъжника по издадената заповед за изпълнение. Приел е също, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. То не представлява “друго производство” по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и доколкото касационно обжалване на постановените в това производство въззивни определения не е изрично предвидено, в съответствие с дадените в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС указания, следва да се приеме, че и определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е спряно принудително изпълнение на заповед за незабавно изпълнение, не подлежи на касационно обжалване.
Определението е правилно.
С Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което по реда на чл. 292 ГПК е уеднаквена противоречивата съдебна практика по заповедното производство, в т. 8 е дадено разрешението, че заповедното производство е по същество двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в това производство въззивни определения, включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Прието е, че законът не е предвидил въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, да подлежат на касационен контрол, както и че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. В този смисъл заповедното производство не е „друго производство“, свързано с исковия процес по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Направена е аналогия и с производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание при действието на ГПК от 1952г.(отм.), уредено също като двуинстанционно с ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – заместено със заповедното производство по сега действащия ГПК от 2007г., т. е. въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационен контрол.
В съответствие с разпореденото в закона и при съобразяване и на задължителните постановки, дадени с тълкувателното решение, тричленният състав на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 4106/2014г. е приел, че определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че разглеждането на подадената от него жалба е следвало да стане по реда, предхождащ този, визиран в т.8 на същото тълкувателно решение. Процесуалният ред за разглеждане на подадени от страните частни жалби е разписан в Гражданско – процесуалния кодекс. С тълкувателните решения не се създава нов процесуален ред, а се уеднаквява противоречивата съдебна практика, тъй като даденото с тях тълкуване на закона е юридически задължително за органите на съдебната власт и съставът на ВКС е длъжен да се съобрази с него при разрешаване на правния спор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на тричленен състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, № 447 от 15.07.2014г., постановено по ч. гр.д. № 4106/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: