4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
гр. София, 21.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2737/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на М. Н. Г. срещу въззивно решение № 134/13.04.2017г. по в.гр.д. 1007/2016г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, в която на основание чл. 128, ал.1 от СК са определени мерки на лични отношения между Т. С. и П. С. и тяхната внучка В. С. както следва: през всяка година в деня, следващ В. и К. от 10,00ч. до 17,00ч.; през всяка година в дните 24-ти февруари и 09-ти септември между 10,00ч. и 17,00ч. във времето, когато детето не е ангажирано с учебни или извънкласни дейности, както и в частта, в която е потвърдено решение № 679/ 13.10.2016г., постановено по гр.д. 637/2016г. на Великотърновски районен съд, в частта, в която са определени лични отношения между ищците и тяхната внучка, както следва: през всяка трета седмица от месеца- от 17,00ч. в петък до 17,00ч. в неделя и за две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
В срока за отговор ищците са възразили, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
В срока за отговор бащата И. С. също възразява, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищците Т. С. и П. С. са предявили иск срещу М. Г. и И. С. по чл. 128 СК. Твърдят, че нямат лични контакти с внучката им В. С., тъй като ответницата М. Г. и майка на внучката им създава пречки за това, а синът им И. С. живее в САЩ, поради което искат определяне на лични контакти два пъти в месеца, през седмица, от 18,00ч. в петък до 18ч. в неделя, с преспиване, както и 15дни през лятната ваканция, половината от Коледните и В. празнични дни, на всеки рожден ден на ищците с преспиване.
В срока за отговор ответницата М. Г. е възразила срещу иска и по- конкретно срещу обема на личните контакти, които са поискали ищците като евентуално е поискала определяне на лични контакти веднъж месечно през деня от 9,00 до 17,00ч. и пет дни през лятната ваканция.
Ответникът И. С. е изразил становище да се уважи иска изцяло.
По предявеният иск въззивният съд е приел, че при определяне на личните контакти водеща роля има интереса на детето- да се отглежда и възпитава по начин , който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, чрез осигуряване на условия, съобразени с нуждите му от образование и възпитание, социална и културна среда, свобода на възгледите и сигурност. Според въззивния съд при определяне на режима на лични контакти следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават и влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност.
За да определи режим на лични контакти през всяка трета седмица от месеца- от 17,00ч. в петък до 17,00ч. в неделя и за две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и през всяка година в деня, следващ В. и К. от 10,00ч. до 17,00ч., както и през всяка година в дните 24-ти февруари и 09-ти септември между 10,00ч. и 17,00ч. във времето, когато детето не е ангажирано с учебни или извънкласни дейности, въззивният съд е взел предвид, че до април месец 2015г. бабата и дядото са присъствали постоянно в живота на детето и срещите с тях са били част от ежедневието му, детето е било оставяно да спи при тях в обзаведена негова стая, включително да го гледат и да се грижат за него цял месец през февруари 2015г., както и че бабата и дядото не вредят на развитието на детето, а контактите с тях няма да възпрепятстват нормалното физическо, интелектуално, нравствено- етично и социално развитие и възпитание на детето, а и ще го допълнят и обогатят.
Недоволен от това решение касаторът и майка на детето М. Г. в Изложението за допускане на касационно обжалване подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: Нарушен ли е чл. 128 СК, след като на ищците по делото е определен изключително разширен режим на лични отношения с внучката им и това в интерес на детето ли е, при положение, че същата е на 10години и е в четвърти клас и в същото време има определен режим на лични отношения с бащата по негово искане за привременни мерки и предстои да бъдат определени окончателно такива, а отделно от това да бъдат определени и лични отношения с бабата и дядото по майчина линия на детето?
При тези данни относно обхвата на спора, правните изводи на въззивния съд, поставения въпрос и подържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р. 1-2010- ОСГТК, въпросът който се поставя в Изложението следва да е включен в обхвата на правния спор и да е обусловил правните изводи, както и този въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС /чл. 280, ал.1, т.1 ГПК/ или да е необходимо изменението на посочената задължителна практика поради изменение на обществените условия или на законодателството /чл. 280, ал.1, т.3 ГПК/.
В случая поставеният правен въпрос представлява твърдение за установени факти по делото и питане дали от тези факти за ищците възниква такова право, каквото е определил въззивния съд. Този въпрос не е обуславящ, той е въпрос по правилността, включително обосноваността на решението и касае крайният извод на въззивния съд. В настоящото производство по чл. 288 ГПК, ВКС не може да провери нито фактите по делото, нито крайният извод на въззивния съд, че ищците имат такива права в определения обем. Обуславящият въпрос би бил този по тълкуването на правната норма, която е приложена от въззивния съд, но такъв въпрос не е поставен в Изложението.
Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не е необходимо, а и е невъзможно да се прецени наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване- противоречие със задължителната практика на ВКС при тълкуването на правната норма или необходимост от изменение на установеното задължително тълкуване на правната норма.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 134/13.04.2017г. по в.гр.д. 1007/2016г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: