О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
София, 23.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5828/2015 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Г. В., в качеството й на пълномощник на М. И. М. срещу определение от 26.06.2015 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 7951/2015 г., с което е оставено в сила определение от 08.04.2015 г. по гр.д. 65231/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната исковата й молба с вх. № 18609/27.11.2014 г. срещу [фирма] поради недопустимост на предявените искове и е прекратено производството по делото, както и е оставена без уважение молбата й, с която се иска да бъде допуснато обезпечение на предявените отрицателни установителни искове чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 2087/2013 г. на ЧСИ С. Я..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с формулирани въпроси.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от М. И. М., с искане да се признае за установено спрямо ответника [фирма], че ищцата не дължи сумата от 2 759, 19лв. – главница за периода 01.03.2009 г. – 30.04.2012 г. и сумата 480, 83 лв. – мораторна лихва за периода 01.03.2009 г.- 03.12.2012 г., които са присъдени по гр.д. № 25908/2012 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Според разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а това съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК/ДВ, бр. 50/2015 г./ са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. В настоящия случай паричната оценка на всеки един от кумулативно субективно съединените искове е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба на М. И. М. срещу определение от 26.06.2015 г.на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 7951/2015 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 5828/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: