4
4
Определение по т. д. № 541/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 541/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№822
София, 28.12.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 541 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от С. Н. Ю., [населено място], общ. Р. чрез процесуалния й пълномощник адв. И. Й. срещу въззивно решение № 228/ 10.02.2011 г. по гр. д. № 808/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционно решение № 4108/30.07.2010 г. по гр. д. № 876/2008 г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за сумата 11 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за ползване на чужда помощ за периода от 19.09.2003 г. – 19.09.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2006 г. до окончателното изплащане, и относно разноските в производството.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е определил като значими за изхода на делото два правни въпроса: „дължи ли се обезщетение на пострадалия, когато последният не е заплащал за обслужването, а е бил гледан от негов близък, който по тази причина не е получавал трудово възнаграждение”, и „коя е началната дата за изчисляване на давността при искове за имуществени вреди и при обезщетение за разходи за болногледач”.
Според жалбоподателя, решаващият съд не е съобразил по първия въпрос постановките на Постановление № 4/03.10.1975 година на П. /т. 1 на чл. 280 ГПК/, а по втория поставен правен въпрос е подържано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, позовавайки се на решение № 2651/08.06.2009 г. на СГС и решение № 591/15.03.1968 г. по гр. д. № 2353/67 г. на ВС.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В случая, за да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени обективно съединените искове на жалбоподателката с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./, Софийски апелативен съд е приел, че въз основа на споразумение от 05.03.2002 г. между ищцата и застрахователното дружество, на последната е било изплатено договореното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. в резултат на ПТП на 11.11.1999 г., както и че не се установило в процесния период септември 2003 г. – септември 2006 г. да е настъпило обективно влошаване на здравословното й състояние, причиняващо допълнителни неимуществени вреди – болки и страдания, подлежащи на обезщетяване.
По искането за присъждане на обезщетение в размер на 11 000 лв. за причинени имуществени вреди за същия период от време, САС е счел, че ищцата не е установила настъпили действително имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплащане възнаграждение за придружител. Отделно от изложеното, съдът е посочил, че исковете са погасени по давност, предвид началният момент от който започва да тече срока /датата на деликта, т. е. на застрахователното събитие 11.11.1999 г./ и момента на предявяване на претенциите – 22.02.2008 г.
С касационната жалба се обжалва въззивното решение само в частта, свързана с претенцията за имуществени вреди и разноските по делото, като в останалата част решението е влязло в сила.
Касаторът е посочил кои конкретни въпроси счита за значими, твърдейки, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са противоречиво разрешавани /чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК/.
По поставения втори материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото – за началния момент, от който започва да тече давностния срок по прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, предявен от увредения срещу застрахователя на делинквента по застраховка ”Гражданска отговорност, не е налице твърдяното по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Даденият от ВКС отговор на този въпрос се съдържа в т. 14 на ППВС № 7/1977 г. и на Решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и разрешението в тази практика е задължително за съдилищата. Съдебната практика е константна, като правата по договор за застраховка ”гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти, като за разлика от общата разпоредба на чл. 114 ЗЗД, при застраховките началото на давностния срок не се свързва с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. При това, специалната норма на чл. 392 ТЗ /отм./ изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД, и именно поради това изводите на въззивния съд в обжалвания съдебен акт, че релевантна за началото на давността е датата на застрахователното събитие са в съответствие със съдебната практика на ВКС, която има задължителен характер за съдилищата. Или отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на петгодишния давностен срок от момента на застрахователното събитие и в случая този срок е изтекъл.
С оглед на изложеното, поставеният първи правен въпрос в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК за това дължи ли се обезщетение на пострадал, когато последният не е заплащал за обслужване, а е гледан от негов близък не се явява от съществено значение за крайния изход на делото, поради което не следва да бъде обсъждан. Дали се претендира реална вреда или пропусната полза не би могло да се преценява, след като претенциите са погасени по давност.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 228/ 10.02.2011 г. по гр. д. № 808/2010 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: