О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София, 17.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело №1803/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Д. К., чрез пълномощника си адв.П. Т., срещу решение № 7778/ 21.11.2013 г. по гр.д.№ 8677/ 2013 г. на Софийски градски съд, ІV-А отделение.
Ответникът по касационната жалба А., представлявана от директора П. Т. и процесуален представител старши юрисконсулт Н. Й. в писмен отговор я оспорва. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № ІІ-123-16/13/10.04.2013 г. по гр.д.№ 45197/ 2012 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 123 състав. С него са отхвърлени предявените от касаторката искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ: за признаване за незаконно уволнението й извършено със заповед № 7291/ 23.07.2012 г. на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ, вр. с § 9 ал.1 ПЗР от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/ 26.06.2012 г./Наредбата/, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически специалист” в отдел „Акцизи” в Митница Столична и за сумата 3 900 лв. представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето през което е останала без работа в периода 27.07.2012 г.-27.01.2013 г. За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел, че заеманата от касаторката длъжност „старши митнически специалист” и новосъздадената „инспектор” са със сходни функции, което означава, че тя се запазва, но за заемането й е въведена образователно-квалификационна степен бакалавър,каквато тя не притежава.Според предвиденото в § 9 ал.2 от ПЗР на Наредбата служителите, които са заемали длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист”и „младши митнически специалист” се преназначават на длъжността „инспектор” по служебно правоотношение по реда на § 36 ПЗР ЗИД ЗДС -с подаване на заявление.Поради това е счел за неоснователно възражението на касаторката, че е било възможно да заеме длъжността „инспектор” по трудово правоотношение. Тази длъжност в новия Единен класификатор на длъжностите в администрацията е определена за заемане по служебно правоотношение и за изпълнението й се изисква образователно-квалификационна степен бакалавър.Тя е различна от длъжността „инспектор в администрацията” уредена с чл. 3 ал.7 от Наредбата, която може да бъде заета и от служител със средно професионално образование с квалификация по професия в съответната на длъжността професионална област. Посочената промяна е отразена и в новото длъжностно разписание, в сила от 01.07.2012 г. Въззивният съд е намерил за ирелевантни обстоятелствата във връзка с останалите направени възражения:дали съществуват други длъжности с различни функции, които продължават да се заемат по трудово правоотношение, дали на длъжността определена за заемане по служебно правоотношение ще бъде назначено лицето, което я е изпълнявало по трудово правоотношение, дали то отговаря на изискванията да я заеме и дали е назначено или не по служебно правоотношение.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Извежда материалноправния въпрос относно възможността на съда да разглежда правото и задължението на работодателя да извършва подбора по чл. 329 КТ в хипотеза на уволнение на работник с посочено от работодателя основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ и ограничен ли е съдът в дейността си по преценка законосъобразността на уволнението от посоченото от работодателя основание. Твърди, че в щатното разписание заеманата от нея длъжност не е премахната. Когато са запазени други еднотипни длъжности е налице сходство с хипотезата на съкращение в щата и възниква въпросът дали е налице задължение на работодателя да проведе процедура по подбор.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предпоставки за това са обосноваване на общо основание чрез извеждането от страна на касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е станал причина за вземане на решението му и допълнителни основания, с оглед развитието на този въпрос в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Въззивният съд не е излагал мотиви по поставените от касаторката въпроси, поради което те не са релевантни.Същите имат характера на нови основания за признаване на уволнението за незаконно, които не могат да бъдат въвеждани в настоящото производство.Не е изложена и никаква аргументация за наличието на поддържаното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.За да е налице това основание поставените въпроси трябва да са свързани със създадена неправилна съдебна практика или практика, която не е съобразена с промените в законодателството или когато такава липсва . Касаторката не е приложила създадена съдебна практика и не е изложила доводи, защо е неправилна или защо трябва да бъде променена в насока, която счита за правилна. Ако твърди липса на съдебна практика тя трябва да се посочи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване счита за необходимо,което не е сторено. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено с оглед изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 7778/ 21.11.2013 г. по гр.д.№ 8677/ 2013 г. на Софийски градски съд, ІV-А отделение.
ОСЪЖДА С. Д. К. да заплати на А. сумата 150 /сто и петдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: