3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
Гр.София, 07.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 501 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Я., гр.София срещу решение № 11/07.01.2010г., постановено по гр.д.№ 1065/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 38/31.07.2009г. по гр.д.№ 80/2007г. на С. окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против “М.” ООД, гр.Чепеларе за заплащане на сумите от 15000 евро и 88570 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ищецът е извършил превод на исковите суми по сметката на ответното дружество, но същите не са заплатени без основание. Плащането е извършено за погасяване на задължение по договор за заем, сключен между “С. дружество М. като заемодател и ответника – “М. като заемател. Средствата са били собственост на заемодателя и са преведени от неговия управител – ищеца по иска.
Според касатора апелативният съд се е произнесъл по два въпроса: По иск с правно основание чл.55 ЗЗД съдът изследва ли дали паричните средства, преведени по банков път от ищеца, в качеството му на физическо лице, са били негови лични средства?, като даденото разрешение от въззивната инстанция било в противоречие с ППВС № 1/79г. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е въведено по въпроса: Следва ли при извършването на правни действия от физическо лице, същото да посочи имената и ЕГН, а когато действа като представител на търговското дружество – да идентифицира фирмата и ЕИК?
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Изводите на въззивния съд са формирани с оглед на приетите за установени факти и обстоятелства по делото, релевантни към наличието или липсата на основание за извършеното плащане. Решаващият състав е приел, че плащането е извършено по силата на съществуващо облигационно отношение – договор за заем и първият поставен въпрос за собствеността върху паричните средства във вещноправен аспект има значение за произхода им, но не е обуславящ за отхвърляне на иска на предявеното основание. Следователно касаторът не е обосновал довода си, че актът на апелативения съд противоречи на дадените разрешения в ППВС № 1/79г. Вторият въпрос не е коментиран от въззивния съд и не е от значение за крайния изход на делото. Съдът е приел, че като наредител по банковите документи е посочен ищецът по иска, но плащането е извършено със средства на дружеството, на което той е бил управител, на основание на сключен договор за заем. Евентуалната необоснованост в изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационното обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното приложение на правото, а не фактите по конкретния правен спор.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11/07.01.2010г., постановено по гр.д.№ 1065/2009г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.