4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
С., 30.12.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 176/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д. от [населено място] против решение от 07.04.2010 г. по гр. д. № 769/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав. С обжалвания акт частично е обезсилено и частично е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 46 състав решение от 14.12.2007 г., съответно: първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на наем по договор за строеж от 28.04.2001 г. за периода от 01.10.2005 г. до 14.10.2005 г., а е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за периода от 14.10.2005 г. до 31.10.2006 г.
К. моли за отмяна на въззивното решение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда, че не са налице предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на уговореното в процесния договор за строеж обезщетение в размер на наема за двустайно жилище, като твърди, че същият е резултат от неправилното тълкуване на волята на страните. Релевира изрично оплакване и за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 220 ГПК /отм./, изразяващо се в незачитане силата на пресъдено нещо на решението, постановено между същите страни и на същото основание, но за предходен период, въз основа на което е издаден приетият по делото изпълнителен лист.
В приложеното към касационната жалба становище, имащо характер на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 220 ГПК /отм./ – ТРОСГК на ВКС № 1 от 04.01.2001 г., както и че въпросът за дължимостта на обезщетението по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се решава противоречиво от съдилищата. В подкрепа на това свое твърдение касаторът се позовава на постановеното между същите страни предходно решение, което обаче не е представено.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Х. Д. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на ежемесечен наем за оборотно двустайно жилище за периода от 14.10.2005 г. до 31.10.2006 г., въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал заплащането на наем за оборотно жилище през периода до изграждане на обекта, предмет на договора за учредяване на право на строеж от 28.04.2001 г., поради което липсва основание за присъждане на исканата сума съобразно уговорката по чл. 1 от договора. Тълкувайки тази договорна клауза, решаващият състав е направил извод, че волята на страните е приобретателят на правото на строеж да възмезди учредителите за направените от тях разноски за ползване на двустайно жилище през периода на строителството, но не и че заплащането на ежемесечен наем представлява форма на обезщетение за търпяното от строителството неудобство, нито че същото е елемент от цената на договореното право на строеж. Въззивната инстанция не е споделила довода на ищеца, че по отношение дължимостта на уговорения в чл. 1 от процесния договор наем е налице сила на пресъдено нещо, формирана с постановеното между същите страни решение на СРС, 38 състав, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 01.08.2006 г. за сумата 4 620 лв., представляваща сбор от средния месечен наем за двустайно жилище за периода 01.12.2003 г. – 14.10.2005 г. В тази насока съдът се е позовал на разясненията, дадени в ТРОСГК на ВКС № 1 от 04.01.2001 г. /посочената дата на решението 14.01.2001 г. е грешна/, според което мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Влязлото в сила решение е зачетено единствено досежно въведения по настоящото дело период на претенцията, с оглед на което, за обхванатата от влязлото в сила решение част от периода 01.10.2005 г. – 14.10.2005 г. искът е преценен като недопустим на основание чл. 224 ГПК /отм./ и производството по делото е прекратено.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар и значим за изхода на конкретното дело, поставеният от касатора въпрос за приложимостта на чл. 220 ГПК /отм./, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е налице поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При преценката, дали влязлото в сила решение между същите страни, с което на ищеца е присъден среден месечен наем за ползване на двустайно жилище за предходен период, е задължително за съда и по настоящия спор, въззивната инстанция не се е отклонила от посочената от касатора задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Напротив, съобразена е именно тази практика, според която източник на силата на пресъдено нещо е само диспозитивът на решението, но не и мотивите, тъй като единствено диспозитивът съдържа произнасяне по спорното материално право. С оглед на тези разяснения, зачитането на силата на пресъдено нещо означава в настоящия случай да се приеме за дължима присъдената в полза на ищеца сума за периода от 01.12.2003 г. до 14.10.2005 г., но не и дължимост на претендираната за следващ период сума, независимо, че претенцията почива на същото правно основание, както правилно е счел въззивният съд.
Не може да се приеме за доказано и второто поддържано основание за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът не е представил постановеното по спор между същите страни предходно решение /по делото се намира само издаденият въз основа на него изпълнителен лист/. Дори и да беше представено, обаче, това решение не би обосновало тезата за противоречиво решаване на въпроса за дължимостта на сумите за наем по чл. 1 от процесния договор за учредяване право на строеж, доколкото решаването на този въпрос е обусловено от тълкуването на посочената клауза, което е предоставено в изключителните правомощия на съответния съдебен състав и направените в резултат от него изводи са относими към правилността на решението и съответно към основанията за неговото касиране /чл. 281 ГПК/, а не към основанията за допускането на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 07.04.2010 г. по гр. д. № 769/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: