О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
гр. София 07.11.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 03 ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4336 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от ищцата П. Д. И., чрез адв. Ц. Б. касационна частна жалба против определение № 817/28.04.2014 г. по ч.гр.дело № 404/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 115/13.02.2014 г. по гр.дело № 218/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение- нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите – поддържа, че с постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, че тази практика е трайна и задължителна за всички съдилища, че се касае до засягане на правата на жалбоподателя и въобще на правото му на защита в процеса, че в тази връзка постановеното определение е незаконосъобразно. Според жалбоподателката са налице касационни основания, визирани в чл.281,т.3 ГПК – неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, че постановения от въззивната инстанция съдебен акт страда и от липса на мотиви. В изложението се поддържа, че П. е допуснал нарушение на закона, като едновременно с това не е спазил и задължителните указания, дадени от ВКС в трайната съдебна практика, постановена по идентични дела, че тази инстанция е направила и други нарушения, като не е извършила задълбочен и обстоен анализ на приложените по делото книжа, че обжалваният акт е постановен в противоречие с материално правните и процесуално правни норми и като такъв е изцяло незаконосъобразен. Жалбоподателката счита, че настоящият казус попада в приложното поле на касационното обжалване, предвидено в разпоредбите на глава X. ГПК и следва най-висшата касационна инстанция да се произнесе по него, като по този начин допринесе за уеднаквяването на съдебната практика и относно правилното прилагане на закона. Поддържа, че в настоящият спор се засягат проблемите на правните последици на процесуалните права на страните в процеса и дали тези права се гарантират и от принципа на равнопоставеност на страните в спора и от спазване на правото на защита на същите, че практиката на ВКС в тази връзка е многобройна и с оглед уеднаквяването й са постановени т.р.№ 1/2010 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната жалба В. П. В. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Прието е, че жалбоподателката-ищца П. И. е предявила иск за осъждане на ответника В. В. за заплащане на сумата 35 000 лв. по договор за заем от 27. 03. 2008 г., която същият е следвало да върне до 27. 09. 2008 г., но не е изпълнил задължението си. С молба вх. № 2672 / 12. 04. 2013 г. ищцата е отправила искане за спиране производството по делото, тъй като страните били в преговори по плащане на задължението чрез постигане на споразумение. Прието е, че с определение № 267 / 15. 04. 2013 г. Окръжен съд Пазарджик е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т.1 от ГПК по съгласие на страните. С молба вх. № 7611/ 24.10. 2013 г. ищцата е поискала възобновяване на производството, като се е позовала на обстоятелството, че шестмесечния срок по чл. 231 от ГПК изтича на 25. 10. 2013 г. Прието е, че съдът е възобновил производството и е обявил устните състезания за приключени.
Въззивният съд е приел, че в срока за постановяване на решение първоинстанционният съд е постановил определение, с което е прекратил производството по делото, тъй като шестмесечният срок за възобновяване на производството започва да тече от датата на постановяване на определението за спиране и преди изтичането му ищцата не е поискала възобновяване. Първоинстанционното определение е преценено за законосъобразно. Според въззивния съд последиците от спиране на производството настъпват от момента на постановяване на определението по чл. 229 ГПК и от този момент започват да текат и установените в процесуалния закон срокове за извършване на определени действия от съда и страните, в случаите, в които това е изрично предвидено, включително и срокът по чл. 231, ал. 1 ГПК. Застъпено е становището, че целта на разпоредбите на ГПК в сила от 1.03.2008 г. е установяване на процесуална дисциплина и в хипотези, при които едно процесуално действие е извършено по искане на страните, че последните имат задължението да се запознаят с постановения от съда акт и да следят за изтичането на процесуалните срокове, които произтичат от това и обуславят настъпването на съответните правни последици, които законът свързва с тяхното процесуално поведение. Прието е, че в настоящият случай производството по делото е спряно по общо съгласие на страните и предвиденият в чл. 231, ал. 1 ГПК шестмесечен срок започва да тече от момента на постановяване на определението. Въззивният съд се е позовал и на практика на ВКС по този въпрос.
По правните въпроси:
Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение или определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателката е длъжна да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преди да разгледа касационната частна жалба по същество Върховният касационен съд трябва да се произнесе дали формулираният от жалбоподателката правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение по чл.281, т.3 ГПК. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че всеки от поставените въпроси от жалбоподателката касаят правилността на обжалваното определение и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По тези въпроси съдът следва да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд, при разглеждане на касационната частна жалба по същество. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд по поставените въпрос от жалбоподателката П. Д. И..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 817/28.04.2014 г. по ч.гр.дело № 404/2014 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 3224/20.05.2014 г., подадена от ищцата П. Д. И., чрез адв. Ц. Б., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2,офис № 13.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: