О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София 13.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 915 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от А. А. Б. от с. Д. против решение № 104 от 05.03.2009г.по в.гр.д. № 102 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1* от 2.12.2008г. по гр.д. № 1497/2008г.на Районен съд Пазарджик.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като твърди,че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за това може ли да се предоставя упражняването на родителските права и задължения на родител,който поради отсъствието си от страната не може реално да ги упражнява.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Възззивният съд е потвърдил решение на районния съд,с което е постановено трите деца,родени от съжителството на съпружески начала между страните по делото, да живеят при майка си-С. К. П.,която ще упражнява родителските права и задължения по отношение на тях,определен е режим на лични отношения с бащата А. А. Б.- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч в събота до 18.00часа в неделя,както и един месец през лятото,когато той ще има възможност да ги вижда и да ги взема пир себе си и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 50 лв.за всяко едно от децата,чрез тяхната майка и законна представителка,считано от 7.08.2008г.за децата Б. и А. ,а за детето А. датата на влизане в сила на настоящето решение до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че са налице обективни промени в обстоятелствата,при които е определен предходния режим относно местоживеенето и упражняването на родителските права по отношение на трите деца на страните по делото. Като такива съдът е преценил неподходящият възпитателски подход на бащата,който упражнява насилие над децата и промененото отношение на двете по-големи деца,които считат,че баща им ги мрази и не желаят да живеят при него
С оглед така постановеното решение, поставеният от касатора въпрос във връзка с отсъствието от страната на родителя,на когото е предоставено упражняването на родителските права и задължения, е от значение за решаване но делото. Той обаче- не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в подадената касационна жалба, по следните съображения.
В случая следва да се има пред вид,че предмет на преценка по делото не е първоначално определяне на режим по чл.71 ал.2 от СК,а искане за изменение на вече определения такъв с решение по гр.д. № 1571/2006г.на РС Пазарджик. В това производство определящо е дали е налице изменение на някое от съществените обстоятелства, които съдът е взел пред вид при първоначалното определяне на режима, които са свързани с – родителски качества;полагане грижи и умения за възпитание; п. подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица/ ПП № 1/1974 г./. Водещи винаги са интересите на децата,като преценката си съдът прави, изхождайки от конкретните обстоятелствата за всеки случай.
В случая безспорно е установено-въз основа на медицинско удостоверение № 2* от 25.06.2008г.,от показанията на свидетеля П от признанието на ответника, че на площада е ударил на Б. два шамара,че бащата е упражнявал насилие спрямо по-големите две деца Б. /на 13 години/ и А. /12 години/. Децата заявяват,че често са малтретирани когато отказват да помагат в домакинството или в отглеждането на другото дете на баща си,родено от съжителството му с друга жена. Твърдят,че в семейството на бащата- агресия към тях проявява и дядото. Факт е,че и двете са избягали от баща си и понастоящем живеят при родителите на майка си,където се чувстват сигурни и спокойни. Факт е,че срещу ответникът е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.131 ал.1 т.4 изр.2,във вр.с чл.130 ал.2 от НК, с данни и за престъпление по чл.187,във вр. с чл.20 от НК, от което пострадали са децата му Б. и А.
При тези данни-е явно,че е налице ново обстоятелство- невъзможност на родителя,комуто е предоставено упражняването на родителските права да се справи с възникващите проблеми във връзка с порастването на децата. Желанието му да тушира проявлението на неизбежните процеси с насилие не е в интерес на децата,които са отговорили на това му поведение с бягство от него. Ново обстоятелство е и промененото отношение на децата към бащата. Не може да бъде стимулирано поведение,което превръща насилието и страха- в основно средство за възпитание. При тези факти- отговорът на поставеният от касатора въпрос е положителен на две основания. Първо-защото майката е декларирала намерението си да се завърне- именно за да може реално да упражнява родителските си права,поради което е предявила и настоящия иск. Второ-защото –в тази ситуация,понастоящем-няма кой друг да им осигури така необходимите за децата – внимание,сигурност,спокойствие,топлина,като се отнася към тях с разбиране,мъдрост и търпение. Съгласно разясненията, дадени с ПП № 1/1974 г. при предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител. Отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това,а в случая такива не са налице.
С оглед на изложеното,настоящият съдебен състав намира,че не са налице посочените предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 5.03.2009г. по в.гр.д. № 102 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.