О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 13.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5779/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение от 18.09.2009 год.на Софийски градски съд по ч.гр.д.№ 8567/ 2009 г., с което е потвърдено определение от 31.03.2009 година по гр.д.№ 10107/2008 г. на Софийски районен съд ,І г.о.,в частта, с която е прекратено производството по предявения с правно основание чл.45 ЗЗД иск срещу Б. В. В..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, озаглавено молба- уточнение вх.№ 97191/29.08.2013 г., частният касационен жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон при наличие на основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК,тъй като е налице явно използване на служебно положение и извършено престъпление от страна на съдебния състав.
Ответникът по жалбата не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да потвърди прекратителното определение на районния съд въззивният съд е приел, че с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения от ищеца искът правилно е квалифициран като такъв по чл.45 ЗЗД,тъй като се претендира ангажиране на имуществената отговорност на ответника,в качеството му на Главен прокурор.Такава отговорност от Б. В. не може да бъде ангажирана с оглед въведения принцип в чл.132,ал.1 Конституцията на РБ за т.нар.функционален имунитет на магистратите,чието проявление е гражданска и наказателна неотговорност за служебните действия на магистратите и постановените от тях актове,освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.Гражданската неотговорност е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на имуществени искове срещу посочената категория лица и за посочените действия и актове.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая „молба – уточнение” не съдържа основания за допустимост и изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. не е налице изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,тъй като не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. От съдържанието й е видно ,че се поставят фактически въпроси, изразяващи се в извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение,относими към правилността на постановения съдебен акт и които са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материално правен и/или процесуално правен/ не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.Касаторът не е обосновал и тезата си защо смята , че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.09.2009 год.постановено от Софийски градски съд по ч.гр.д.№ 8567/ 2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: