1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
ГР. С., 23.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.06.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №333/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Я. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. /АС/ по гр.д. №143/10 г. в частта, с която е уважен предявеният от К. срещу касатора иск по чл.28 от ЗОПДИППД и по допускане на обжалването.
В срока за отговор е постъпила насрещна касационна жалба от К. / Комисията/ срещу отхвърлителната част на същото решение, чието разглеждане е обусловено от това на касационната жалба – чл.287, ал.4 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Сочи, че с допуснатите нарушения на съдопроизводствени правила – конкретно посочени необсъдени доказателства от предмета на спора, въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК,отм. отразена в представени определения по чл.288 от ГПК / които не са практика по чл.280, ал.1 от ГПК/ и решения по ГПК, отм.- осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Следващите три групи въпроси поставя в обхвата на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, а именно: По материалноправния въпрос – как се определя стойността на придобитото имущество и по процесуалния – за доказателствената сила на представения нотариален акт за придобивната за имота сделка, липсва достатъчно съдебна практика. Цитираното от АС Р №89/10 г. на ВКС, трето гр. отд. не може да се счита за такава, тъй като е само едно и не сочи на формирана единна и последователна практика по въпроса. Ако се приеме, че придобитото се остойностява според пазарната му цена към момента на придобиване, как се установява тя: от лицензиран оценител от Агенцията по приватизация, както е по преписката на Комисията или от вещо лице със специални знания, назначено от съда.
Въпросът: каква е базата за изчисление на имуществото по чл.1 от закона / какъв е критерият за съпоставка на стойността на придобитото с доходите на ответника за процесния продължителен период/ е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото. Използването на М. не е нормативно предвидено, а прилагането му като критерий по аналогия не е обосновано от съда, с оглед момента на влизане в сила на ЗОПДИППД. За целите на закона е необходимо да се разграничат и понятията „средства” и „доходи”.
Освен това от значение за спора и точното прилагане на закона са и въпросите : законна ли е проверката, започнала преди вземане на решение от Комисията по чл.13 от закона; събраните преди това решение доказателства могат ли да се използват пред съда; законна ли е проверката, когато е продължила повече от предвидените в закона 10 месеца.
Решението на АС не е постановено в противоречие с представената трайна практика на ВКС – решения по реда на ГПК, отм.Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото съобр. чл.235 от ГПК / вкл. договорите за заем, средствата от които не е приел за доходи на ответника по см. на чл.8 и 10 от ЗДДФЛ, вр. с чл.18, т.3 от ЗОПДИППД/ и въз основа на тях е формирал изводите си по спора. Доводите на касатора за необоснованост на тези изводи, като осн. чл.281, т.3 от ГПК ВКС не разглежда в производството по чл.288 от ГПК. Понятията средства и доходи са разграничени в закона – чл.17 и чл.18, като първото е по-широко от второто в смисъла, посочен от въззивния съд, след съпоставка с други закони. Доходът е приход, увеличение на имуществото, за разлика от паричните средства, получени със задължение за връщане по договор за заем, които чл.10 от ЗДДФЛ не сочи за доход. Законът – ЗОПДИППД, във връзка с посочените други закони, не е непълен и неясен по въпроса за съдържанието и съотношението на понятията средства и доходи, което да налага допускане на обжалването по този въпрос на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Въпросите: как се определя стойността на придобитото имущество и за доказателствената сила и противопоставимостта на нотариалния акт, оформил придобивна сделка за процесен имот, са решени с практика на ВКС по чл.290 от ГПК, на която въззивното решение съответства. Освен цитираното от АС Р №89/10 г. в същия смисъл по въпроса са и: Р по гр.д. №875/10 г. по гр.д. №1116/09 г., по гр.д. №952/09 г. на четвърто г.о. , по гр.д. №641/09 г. на трето г.о., всички по чл.290 от ГПК и представляват практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК /ТР №1/10 г./. Пазарната стойност/ цена/ на имота, при спор за нея, какъвто е заявен и в случая, се установява пред съда с експертиза на в.л., както в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – Р по гр.д. №641/09 г. на трето г.о., е приел и въззивният съд. Затова не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването и по тези въпрос.
Предпоставките на това основание не са налице също и по въпроса за използването на М. при съпоставката на доходите и разходите на ответника. Използването на М., макар да не е определен в закона критерий – измерител при съпоставка на стойности, е обосновано от АС с продължителния проверяван период и инфлационните процеси през времето му. Този начин на съпоставка на доказаните доходи и разходи е установен в практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – р. по гр.д. №875/10, по гр.д. №952/09 г., по гр.д. №1116/09 г. на четвърто г.о., на които въззивното отново съответства.
На въпросите, свързани с процедурата по образуване на производството пред Комисията, поставени като доводи и във въззивната жалба, въззивният съд е отговорил подробно. Комисията е взела решение по чл.15, ал.3, вр. с чл.13 от закона от 3.10.07 г. за започване на производство срещу ответника, което да продължи 10 м. / срокът не е преклузивен – чл.15, ал.2 и р №87/10 г. на ВКС, трето г.о./. На 16.07.08 г., с оглед резултатите от проверката, Комисията е взела решение №144, описано като приложение към исковата молба / и констатирано за наличност в материалите по делото от първоинст. и въззивния съд/ за внасяне на мотивирано искане в съда по чл.28 от закона. С оглед на тези констатации, които сочат на изпълнение на процедурата за предварителна проверка от комисията, поставените от касатора въпроси са без значение за спора и за точното прилагане на закона.
Не са налице основания за допускане на обжалването по касационната жалба /поради което не се дължи произнасяне по допускането на насрещната/ и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №143/10 г. от 12.10.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: