О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
гр. София, 15.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2181/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. А. А. срещу решение № 400 от 26.11.2014 г. по гр. дело № 959/2014 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касация – Районен съд, [населено място] поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Окръжен съд – Велико Търново е отменил решение № 646 от 28.04.2014 г. по гр. дело № 76/2014 г. на Районен съд, [населено място] и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил искът, предявен от П. А. А. против Районен съд, [населено място] за отмяна на заповед № 253/14.11.2013 г. на административния ръководител на Районен съд, [населено място], с което му е наложено дисциплинарно наказание „забележка” и е осъдил П. А. А. да заплати на Районен съд, [населено място] сумата 340 лв., разноски за въззивната инстанция. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че заповед № 253/14.11.2013 г. е мотивирана и отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 195, ал. 1 КТ. Решаващият състав е приел освен това, че ищецът е извършил релевираното в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина – уронване на доброто име на предприятието. Този извод е обоснован във въззивното решение с цялостното поведение на ищеца, довело до исканите обяснения, нелоялно отношение към административния ръководител, демонстриране на отношение към работодателя пред останалите служители. Разгледани са обстоятелства във връзка с поведението на ищеца, определено от окръжния съд, като противоправно с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 КТ.
В приложението е поставен въпрос, квалифициран от касатора, като процесуалноправен със следното съдържание: „1. Несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с предмета на правния спор и с установеното от събрания по делото доказателствен материал поради допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение води ли до необоснованост на съдебния акт и порок ли е обуславящ неговата неправилност ?”. Цитираният въпрос е формулиран с оглед становище на жалбоподателя за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, водещи до необоснованост на обжалваното пред настоящата инстанция решение. Не е поставен въпрос във връзка с правните разрешения, приети от съда при обсъждане фактическия състав на чл. 187, т. 8, пр. 2 КТ. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на О., т. 1 не е този, който произтича от становище на страната, а е въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл във връзка с предмета на делото и е изложил мотиви, обусловили изхода на спора. В случая касаторът чрез процесуалния си представител твърди, че е налице несъответствие на фактическите изводи на инстанцията по същество с предмета на правния спор. Предмет на правния спор е потестативното право на наказания служител да иска отмяна на наказанието по чл. 188, т. 2 КТ, по което въззивният съд се е произнесъл. Съдът не е разгледал друго спорно право. Поради това въпрос за несъответствието между „фактическите изводи” на окръжния съд и „предмета на правния спор” не е възникнал при произнасянето на същия съд. С тази част от въпроса не е формирано общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата на общо основание за допускане на касационен контрол има за последица недопускане на касационно обжалване. Освен това приложената съдебна практика, на която се позовава касатора съдържа разрешения по въпроси относно определената от работодателя неправилната квалификация на дисциплинарното нарушение и задължението на съда, при преценка на събраните доказателства, да съобрази научните, логически и опитни правила, като тези въпроси дори не са идентични с поставения от жалбоподателя въпрос, третиращ произнасяне на съда по спорното право. Идентичността на въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд и ВКС или въззивния съд и първоинстанционни и въззивни съдилища е необходима предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като при наличието й единствено възниква противоречиво произнасяне /в този смисъл са и разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС/. В случая такава идентичност на въпросите липсва, както по отношение на въпросите, по които се е произнесъл окръжния съд и съставите на ВКС с приложените решения, така и по отношение на цитирания въпрос и въпросите в приложената практика. Другата част от въпроса – за несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото доказателствен материал, поради допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение също така не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът произтича от становище на страната за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, водещи до необоснованост на обжалваното пред настоящата инстанция решение. Твърдението на касатора е, че съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Това е твърдение за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК, тъй като засягат произнасяне на касационния съд по съществото на касационната жалба, съответно не релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол. В случая не е обосновано и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решенията на състави на ВКС, на които се позовава касатора – решение по гр. дело № 236/2010 г., ІV г.о., решение по гр. дело № 120/2009 г. на ІІІ г.о. съдържат правни разрешения по въпроси относно определената от работодателя неправилната квалификация на дисциплинарното нарушение, а в решение по гр. дело № 999/2009 г. на ІV г.о. се дава отговор на въпроса, кога е нарушено изискването за посочване на време на извършване на дисциплинарното нарушение в заповедта за уволнение. Това са въпроси, които не са идентични с разгледаните от окръжния съд, който не се е произнесъл по дадена от работодателя неправилна квалификация на нарушението в заповедта, нито по нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ относно изискването за посочване време на извършване на нарушението. Не е налице отклонение на приетите от окръжния съд изводи и във връзка с разрешенията в останалите касационни решения, посочени от жалбоподателя /решение по гр. дело № 1110/2011 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 1084/2011 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1649/2010 г. на ІV г.о./. За да обоснове извод за извършване на нарушението, предмет на процесната заповед окръжният съд е изложил съображения за нелоялно отношение на ищеца към административния ръководител, демонстриране на отношение към работодателя, като е извършил преценка на доказателствата. В този смисъл съдът е съобразил правните разрешения в цитираните касационни решения за пълно обсъждане на събраните по делото доказателства и не е допуснал отклонение от практиката по чл. 290 ГПК. Не обосновано е твърдението на жалбоподателя, че окръжният съд бил приел, че изявлението – „Аз ще се разправям с теб” не съставлява уронване на доброто име на предприятието по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 8, пр. 2 КТ. Такъв извод в мотивите няма. Освен това обсъждането от решаващия състав на цялостното поведение на ищеца засяга приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, в която разпоредба един от критериите при определяне на дисциплинарното наказание е поведението на работника или служителя, т.е. не е налице отклонение на въззивния съд от разрешенията в съдебната практика относно изискването за обсъждане на доказателствата. С оглед на изложеното следва да се приеме, че и с тази част от приложението касаторът не е обосновал наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските, направени за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие и приложеното бюджетно платежно нареждане са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 400 от 26.11.2014 г. по гр. дело № 959/2014 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА П. А. А. да заплати на Районен съд, [населено място] разноските, направени за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: