О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София, 01.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 136/2013год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. Т., подадена чрез адв.А., против решение на Софийски градски съд от 02.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 9824 по описа за 2011г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, 44 състав, постановено по гр.д. № 31188/ 2009 г., с което е признато за установено, че сключеният между Р. Л. П. и В. Л. Т. на 12.10.2000 г. с нотариален акт № 136/ 12.10.2000 г., том III, рег. № 15570, дело № 645/ 2000 г. на нотариус Ал.Ч., рег. № 310 на НК, договор за покупко-продажба на празно дворно място от 724.50 кв.м., находящо се в [населено място], кв. Изгрев, съставляващо имот № 132, кад. лист № А-4-7-В по кад. план на [населено място], кв. Изгрев, при съседи: имот №133, имот № 46, имот № 111, е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса: 1/ предметът на иска по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора като симулативен различен ли е от предмета на иска по чл.17 ал.1 ЗЗД – дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква е тя. Касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на съдилищата. Позовава се на Решение №453 от 20.06.2003г. , постановено по гр.д.№ 990/2002г. на ВКС ІІ ГО, съгласно което с нормите на чл.26 ал.2 пр.5 и чл.17 ал.1 ЗЗД се уреждат два иска с различен предмет; Решение №35/01.03.1966г. на ВКС, по гр.д.№195/65г. постановено по иск с правно основание чл.17 ал.1 ЗЗД; Решение №202 от 16.03.2010г. по гр.д.№4150/08г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК,даващо правно разрешение на въпроса какви са различията в предмета на исковете по чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.17 ал.1 ЗЗД; както и на Определение 664 от 22.06.2009г. по гр.д.№4150/08г. на ВКС, ІІІ ГО. Наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК е обосновано от касатора с оплакване за неправилност на решението поради дадена от съда неправилна правна квалификация на спорното право. Според касатора е налице и основанието по чл.280 т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, по който липсва съдебна практика, като това е въпросът : при установена от първоинстанционния съд относителна симулация може ли въззивният съд да обяви абсолютна симулация без оплакване във въззивната жалба в тази насока.
Ответната страна Р. Л. П. не взема становище по касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното :
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД. Посочил е, че съгласно тази норма привидните договори са нищожни; че привидни са договорите, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие договорът да не породи правните си последици, а само да се създаде привидност, че са настъпили последиците му, както и договорите, сключени при относителна симулация – с които се прикриват други съглашения, чиито правни последици са целени от страните. След анализ на доказателствата е приел, че между страните по делото в настоящия случай не е спорно и от представеното копие от споразумение се установява, че и двете страни по сделката не са желали последиците на сключения между тях договор за покупко-продажба, като ответникът изрично признава, че не е заплатил посочената в нотариалния акт цена на недвижимия имот и че чрез сключването на договора страните са целили да обезпечат изпълнението на задължението на ищцата по сключения между тях договор за заем. С оглед на това е обосновал извода, че разпоредителната сделка е привидна и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Счел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че сключеният между него и П. договор е фидуциарен и е действителен. В отговор на възражението е посочил, че с фидуцирните сделки се прехвърлят права, като приобретателят се задължава да прехвърли обратно на прехвърлителя тези права при определени обстоятелства, тоест правните им последици се желаят само временно и условно. В процесния случай видно от представеното копие от споразумение, страните не са желали въобще правните последици на сключения договор за покупко-продажба, а са целели чрез него да обезпечат изпълнението на задължението на ищцата /”продавач”/ по договора за заем.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 , т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на Т. № 1/2009 г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед посочената дефинитивност не може да се третират като релевантни поставените от касатора въпроси, тъй като те нямат правен характер по смисъла на Т. № 1/2009г., по тези въпроси съдът не е давал правно разрешение и не са свързани с решаващите мотиви на въззивният съд, а със становището на страната, изведено от доводи за неправилност на решението поради неправилна квалификация на спорното право, необоснованост и процесуални нарушения, които са ирелевантни към производството по чл. 288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл. 281 ГПК.
Не посочването на общото правно основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно за отказ от селектиране на касационната жалба. За пълнота на изложението следва да се посочи, че представените съдебни решения удостоверяват практиката на ВКС по приложение нормите на чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и чл. 17 ал.1 ЗЗД. Позоваването обаче е неуместно, тъй като касаят съвсем различна фактическа обстановка и не могат да обосноват извод за противоречие в твърдения от касатора смисъл. На следващо място касаторът не е обосновал тезата си защо смята ,че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Обстоятелството, че на касатора не е известна практика във връзка с поставения въпрос само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за наличие на основанието по чл.280 т.3 ГПК.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 02.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 9824 по описа за 2011г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: