О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София, 15.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2487/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. Х. Х., чрез пълномощника адв.С. И.,срещу решение № 292/ 05.12.2014 г.по гр.д.№ 606/2014 г. на Окръжен съд-Шумен.
Ответникът по касационната жалба СОУ „Н. В.” –с. В., в писмен отговор,подаден чрез процесуален представител адв.С. Г. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва решението и е процесуално допустима, оглед разпоредбата на § 14 ПЗР ЗИД ГПК /бр.50/2015 г. Държавен вестник/ .
С обжалваното решение е потвърдено решение № 656/04.09.2014 г. по гр.д.№550/2012 г. на Районен съд-Шумен.С него е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, иск за отмяна на наложеното му със заповед № 96/19.12.2011 г. дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение,като неоснователен и са присъдени разноски.За да постанови този резултат въззивният съд е посочил,че споделя изводите и мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Относно описаното в т.1 от заповедта нарушение е направил извод за неоснователност на възражението на касатора, че произшествието е възникнало през междучасието,когато не бил длъжен да се грижи за живота и здравето на учениците и че те не са били оставени без надзор, тъй като отсъствието му било за много кратко .Приел е от фактическа страна,че на 26.10.2011 г. след обед той е допуснал учениците от V-б клас във физкултурния салон за провеждане на редовно учебно занятие. Тъй като с тях влезли и четири ученика от друг клас,за които знаел,че в този момент трябва да се намират под надзора на възпитател, отишъл да провери дали са освободени от час.Вратата на физкултурния салон била повредена,като било невъзможно да се отваря отвътре.При излизането си касаторът я затворил и децата останали вътре без възможност да излязат. Забавянето му било достатъчно дълго, учениците започнали игра, при която топка ударила монтирано на тавана тяло на климатик.Части от него паднали на пода и само по случайност не е пострадало дете.Въззивният съд е намерил, че според предвиденото в длъжностната му характеристика, на касатора не му е възложена грижа за дисциплината на ученици от клас , който не е поставен под негово ръководство за провеждане на учебен час; че учениците от V-б клас след като са били допуснати в салона, са оставени без надзор по време на учебен процес; че отсъствието на касатора не е продължило само през междучасието,но и през часа.Поради това е приел,че правилно му е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Твърди,че е необоснован изводът на въззивния съд,че при уволнението му е спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ , тъй като не е доказано,че от него са взети обяснения във връзка със започналото дисциплинарно производство по всички посочени нарушения.Два пъти са били искани обяснения,но без да са включени всички нарушения.Поради това намира,че е налице противоречие с решение на състав на ВКС по гр.д.№759/1998 г. ІІІ г.о., според което преди налагане на наказанието следва да му бъдат поискани обяснения за всички нарушения и тежестта за доказване на този факт е на работодателя.
Поддържа и че в противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 570/ 1999 г., ІІІ г.о., тежестта на наложеното наказание не е съобразена с тежестта на нарушението и неговата личност, не са обсъдени фактите, че до този момент не е наказван, че не са произтекли вреди за работодателя и не е било застрашено здравето и развитието на децата.
С изложените доводи не може да бъде обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване.Касаторът не е направил категорично разграничение между основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.Не е формулиран правен въпрос, касационният съд не е длъжен, а и не разполага с възможност да го извлече от оплакванията му,тъй като ще наруши диспозитивното начало. Когато се поддържа противоречие на въззивното решение по релевантен въпрос с дадени разрешения в решения на състави на ВКС, постановени преди приемането на сега действащия ГПК основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.В този смисъл е приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК –т.2.
По-нататък касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона , а именно:
-има ли право работодателт в исканията си за писмени обяснения до работника да твърди,че същите са във връзка с извършено дисциплинарно нарушение на 26.10.2011 г. по смисъла на чл.187 т.,т.3 и т.9 КТ и т.н., т.е. преди да е изяснил фактическата обстановка работодателят да квалифицира деянията на работника като дисциплинарно нарушение; не разкрива ли това предубеденост и решение за налагане на наказание преди да е изяснена обстановката изцяло;представляват ли тези действия на работодателя нарушаване на процедурата по дисциплинарно уволнение и не се ли лишава работникът от възможност за защита в рамките на дисциплинарната процедура.
Така формулираната група въпроси е в хипотеза, по която въззивният,респективно първоинстанционният съд към чиито мотиви е налице препращане,не се е произнасял. Те са привързани към становището на касатора за наличие на предубеденост в отношението към него,но не са свързани с направените правни изводи.Поради това не може да се приеме,че с тях е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Липсват каквито и да било доводи в подкрепа на твърдяното специфично основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС,състав на ІІІ го. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на спора и са включени в предмета на делото.Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка по делото и с обсъждане на събраните доказателства, според разясненията в цитираното ТР -т.1. Не е обосновано и допълнително основание – проявлението на изведения обуславящ въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Както беше казано по-горе, не е изложена аргументация относно допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.То е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или практика, която не е съобразена с промените в законодателството или когато липсва съдебна практика . Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде изменена в насока,която счита за правилна или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретна правна норма, чието тълкуване иска.
В заключение следва да се отбележи,че вероятно поради техническа грешка касаторът е изготвил изложението поддържайки, че му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, доколкото предмет на делото е наказание предупреждение за уволнение.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство. При този изход на делото и тъй като същите са установени с договор за правна защита и съдействие, банков превод и списък ,то следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 292/ 05.12.2014 г.по гр.д.№ 606/2014 г. на Окръжен съд-Шумен.
ОСЪЖДА Х. Х. Х. да заплати на СОУ „Н. Й. В.” сумата 600/шестстотин/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: