О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
гр. София, 18.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1704/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Ц. Ц. срещу решение № 2371 от 21.12.2013 г. по гр. дело № 1509/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 1 състав.
Ответниците по касация – Е. И. Ц. и Л. К. Н. поддържат становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд е отменил решение № 8688 от 27.12.2012 г. по гр. дело № 2270/2012 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, І – 16 състав и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от настоящия касатор против Е. И. Ц. и Л. К. Н. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 45000 лв., съставляваща платена според твърденията на ищеца цена по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 25.11.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и е присъдил в полза на ответниците по претенцията сумата 4526.90 лв. разноски за първата и въззивната инстанция. За да постанови този резултат апелативният съд е приел, че сключения на 25.11.2004 г. предварителен договор за покупко – продажба на апартамент в [населено място],[жк], блок № 32, вх. „В”, 1 етаж е нищожен поради липсата на съгласие, тъй като постигнатото съгласие е било за обезпечаване вземанията по договор за кредит, последният сключен между ищеца по настоящия спор и [фирма] /т. 14 от раздел „Заключителни разпоредби”/, като са развити съображения, че липсата на съгласие по предмета на предварителния договор означава липса на още един елемент от фактическия състав на предварителния договор, а именно основанието или непосредствената причина на сключения предварителен договор за продажба на процесния имот. Решаващият състав е приел за основателно възражението на ответниците по претенцията за погасяване на иска по давност, чийто начален момент е определен от съда на 25.11.2004 г., когато е получена от ответниците сумата 45000 лв. и от когато вземането за връщане на сумата е станало изискуемо /в мотивите съдът се позовава на т. 7 от ППВС № 1/1979 г./. Освен това е изложен мотив, че с предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от настоящия касатор, по който е било образувано гр. дело № 17137/2006 г. на Софийски районен съд, приключило с влязло в сила решение за отхвърлянето му, петгодишната давност не е била прекъсната, като към момента на предявяване на настоящия иск – 13.02.2012 г., петгодишният давностен срок за връщане на получената по предварителния договор сума – 45000 лв., вече е бил изтекъл. За това иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 45000 лв., платена според ищеца цена по предварителен договор за покупко- продажба на посочения апартамент, ведно със законната лихва върху същата сума, от датата на предявяване на иска до пълното изплащане на сумата са приети от решаващият състав за неоснователни.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, които не релевират основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Касаторът е формулирал, като материалноправен въпрос, „по който в нарушение на съдебната практика се е произнесъл решаващият състав на САС…, че с процесния предварителен договор не се е целяло сключването на окончателен договор за прехвърляне собствеността на недвижимия имот, описан в него, а е съставлявал по смисъла на чл. 152 от ЗЗД съглашение, с което се е целяло обезпечаване на чуждо задължение по Договор за заем, сключен на 25.05.2004 г. и е между лица, които не са страни по сключения на 25.11.2004 г. предварителен договор”. Страната не е поставила въпрос, по който е формирано правно разрешение, а е развила доводите си за необоснованост на приетите от съда изводи. При въвеждане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е задължен да посочи правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл /общо основание за допускане на касационен контрол/ и да отрази допуснатото от съда противоречие с практиката, която прилага, като разгледа приетите от съдилищата разрешения по същия въпрос и аргументира отклонението на въззивната инстанция от тях. В случая вместо правен въпрос жалбоподателят е изложил извод на съда и вместо обосновка на противоречията в правните разрешения е изброил приложените съдебни актове. Не са съобразени разясненията в ТР № 1/2009 на ОСГКТК, т. 1, съгласно които общото основание и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК имат определено съдържание, подробно изяснено в т. 1 на тълкувателното решение и касационният съд не е длъжен и не може да ги извежда от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Вторият въпрос „се отнася до началната дата, от която започва погасителната давност за връщане на платената цена от купувача при отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД”. Въпросът не е съобразен с изводите във въззивното решение, в които е разгледана изискуемостта на процесното вземане и възражението за погасяване на иска по давност с оглед приетата от въззивния съд правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Същият съд е формирал изводи по направеното от ответниците по иска възражение за погасяване на иска по давност, които са обусловили изхода на делото, но касаторът не ги е изложил, за да ги съпостави с разрешенията по съдебните актове, на които се позовава, а е развил своето виждане по възражението за погасяване на иска по давност. В приложението са цитирани решения на Върховния съд, чиито разрешения не са обсъдени от касатора, а и решенията са по надзорни производства и не са относими към съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, съгласно разясненията в т. 3 от цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС. За това следва да се приеме, че освен необосноваването на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като трети въпрос „от процесуалноправно естество” е посочено, че „неправилно решаващият състав на САС не се е съобразил с обстоятелството, че позоваването на нищожност е преклудирано в предишен спор между страните, завършил с влязло в сила Решение, което обвързва страните със сила на пресъдено нещо съгласно разпоредбата на чл. 224 от ГПК /отм./ – спор, разрешен с влязло в сила Решение не може да бъде пререшаван”. Касаторът не е обосновал отклонение на въззивния съд от приложената съдебна практика, тъй като определението, на което се позовава е постановено в производство по чл. 288 ГПК и съгласно разрешенията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. и ТР № 2/2010 от 28.09.2011 г. на ОСГКТК на ВКС не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Следва да се има предвид още и съображението, че решаващите изводи, обусловили изхода на спора, от които произтичат правните разрешения, съдържащи въпросите, които релевират общи основания по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК са свързани с други въпроси, различни от поставения от касатора.
По четвъртият въпрос, квалифициран от касатора, като „съществен процесуалноправен въпрос” в приложението е посочено, че съдът „служебно е въвел липсата на „основание” – чл. 26, ал. 2, изр. 1 предл. 4 от ЗЗД за нищожност на Предварителния договор”. Не е поставен конкретен въпрос, а е описано процесуално действие на въззивния съд, по което са развити оплаквания за неправилност от жалбоподателя, представляващи основания, но по чл. 281, т. 3 ГПК, а не по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са обосновани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, които според разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС трябва да бъдат изложени от касатора заедно с въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, за да се обоснове наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация – Е. И. Ц. направените разноски за настоящето касационно производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1620 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2371 от 21.12.2013 г. по гр. дело № 1509/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 1 състав.
ОСЪЖДА В. Ц. Ц. да заплати на Е. И. Ц. направените разноски за касационното производство в размер на сумата 1620 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: