О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София, 18.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1610/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Прокуратура на Република България ,чрез прокурор от Апелативна прокуратура – Б. и от адв.Д.Р. – пълномощник на В. М. А. против решение № 109/05.11.2013 год., постановено от Бургаски апелативен съд по гр. д. № 264/2013 год.,с което е отменено решение № 206/02.07.2013 год., постановено по гр.д. №1160/2012 год. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на В. М. А. на основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ обезщетение за причинени неимуществени вреди над размера 20 000/двадесет хиляди лева/ до уважения размер от 25 000/двадесет и пет хил. лева/, в частта, с която е присъдена сумата 8596,91 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, поради незаконното й отстраняване от работа и са отхвърлени исковете.Потвърдено е решението в частта му,с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на В. М. А. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000/двадесет хиляди лева/.
В касационната жалба на Прокуратура на Република България се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в осъдителната му част – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материалноправния въпрос за определяне размера на неимуществените вреди и критерия за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г.и три решения на ВКС ,постановени по реда на чл.290 ГПК.
В касационната жалба на В. М. А. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в отхвърлителната му част – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е приложил правилно материалния закон по отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,а по отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди правилно е анализирал събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението,но не е дал конкретен отговор кои обстоятелства налагат намаляване на присъденото обезщетение,поради което неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД.Претендира разноски.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по материалноправния въпрос относно отговорността за претърпените от държавния служител вреди, представляващи лишаването му от заплата, поради временното му отстраняване от работа на основание чл.100, ал.2 ЗДСл в хипотезата на чл.2, ал.1 ЗОДОВ се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК ,а по материалноправния въпрос за определяне размера на неимуществените вреди и критерия за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г.и три решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК се сочи чл.280,ал.1,т.1 и бланкетно т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК и за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да постанови този резултат, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата,тъй като продължилото повече от 14 години наказателно производство срещу ищцата е било прекратено от съда, поради погасена наказателна отговорност по давност,което е следвало да бъде направено от прокуратурата, вместо да внася обвинителен акт по чл.256 НК срещу нея.Отчитайки тежестта на доказване на ищцата,продължителността на периода,през който е била обвинена в престъпление,тежестта на повдигнатото обвинение,вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение „подписка”,негативното отражение на повдигнатото обвинение на физическото здраве, психиката, контактите и социалния й живот,на положението й в обществото,работата,възможността за професионално развитие, както и всички други обстоятелства,имащи отношение към претърпените вреди е определил размера на обезщетението,който ще репарира понесените от нея неимуществени вреди. По отношение претендираното обезщетение за имуществени вреди съдът е отчел обстоятелството, че на 05.12.2011 година ОП Б. е изпратила второ писмо до директора на ТД на НАП [населено място], с което го уведомява, че е проведено наказателно преследване срещу служител на ТД на НАП и е внесен обвинителен акт срещу В. М. А. за престъпление по чл.256, ал.2, във вр. с ал.1, вр. чл.255, ал.2 от НК. Една седмица след получаване на уведомителното писмо , в изпълнение на разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДСл ищцата е била отстранена от заеманата длъжност до приключване на образуваното срещу нея наказателно производство. Констатирал е,че към момента на изпращането на уведомителното писмо е бил изтекъл срока на давността за наказателно преследване, но е приел,че в настоящият случай не намира приложение т.10 от ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за определяне размера на неимуществените вреди и критерия за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД,не е налице,защото поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС.Според т.ІІ на ППВС № 4/1968 год. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Представените съдебни решения на ВКС са постановени по случаи, които не са идентични със случая по настоящото производство. Липсата на сходство между случаите не обосновава наличието на въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, който да е решаван противоречиво от съдилищата. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице,защото касаторът се позовава бланкетно и не обосновава самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Поставеният въпрос е разрешен в съответствие с константната практиката на ВКС.
По поставения материалноправен въпрос относно отговорността за претърпените от държавния служител вреди, представляващи лишаването му от заплата, поради временното му отстраняване от работа на основание чл.100, ал.2 ЗДСл в хипотезата на чл.2, ал.1 ЗОДОВ е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване ,тъй като в тази част решението противоречи на решение № 708/14.01.2011 год.по гр.д.№ 1389/2009 год. на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109/05.11.2013 год., постановено от Бургаски апелативен съд по гр. д. № 264/2013 год., в частта му, с която е отхвърлен иска за причинени имуществени вреди, по касационна жалба на В. М. А. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109/05.11.2013 год., постановено от Бургаски апелативен съд по гр. д. № 264/2013 год., в частите му, с които е уважен и отхвърлен иска за неимуществени вреди, по подадените от В. М. А. и от Апелативна прокуратура – Б., като представляваща Прокуратура на Република България касационни жалби , на основание чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: