2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
гр. София, 24.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2712 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. С. срещу решение от 21.01.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 12509/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното възивно решение, като е потвърдено решение № ІІ-60-65/18.06.2014 г. по гр. дело № 44472/2013 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна, като незаконосъобразно, на уволнението му, извършено със заповед № 515/28.08.2013 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, считано от 28.08.2013 г., поради съкращение в щата; за възстановяването му на заеманата от него преди уволнението, длъжност „работник, паркинг” при ответното дружество; и за осъждане на последното да му заплати обезщетение в размер 4 873 лв. за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, за шестмесечен срок; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните седем материалноправни въпроса по приложението на чл. 329 от КТ, а именно: 1) задължително ли е извършването на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване в щата, при положение, че след прекратяване на трудовите договори на няколко служители, заемащи определена длъжност, други служители, заемащи същата длъжност, са продължили да работят на нея в продължителен период от време; 2) към кой момент следва съдът да проверява законността на уволнението на определен служител; 3) когато работодателят вземе решение за съкращаване на всички щатни бройки от определена длъжност, но сред заемащите ги служители има и такива, ползващи се от закрила по чл. 333 КТ, в какъв срок от приемането на новото щатно разписание работодателят трябва да поиска и да получи съответните мнение от ТЕЛК и разрешение от ДИТ; 4) при същата фактическа обстановка, кога може работодателят законосъобразно, без да извърши подбор, да прекрати трудовите правоотношения на работниците, които не се ползват със закрилата по чл. 333 от КТ – от момента на вземането на решението за съкращаването на всички щатни бройки или след получаването на мнение от ТЕЛК и/или разрешението от ДИТ за последния от трудоустроените лица; 5) има ли задължение работодателят да извърши подбор между всички служители, заемащи определена длъжност, при положение, че в щатното разписание са премахнати всички щатни бройки, но в действителност част от служителите, които са трудоустроени, продължават в един дълъг период от време да заемат длъжността и да работят в изпълнение на трудовите й функции; 6) допустимо ли е след отказ от ДИТ за разрешение за уволнение на някои от трудоустроените лица, ползващи се със закрилата по чл. 333 от КТ, същите да бъдат преназначавани на други длъжности, без да се извърши подбор с останалите работници, които не се ползват със закрилата по чл. 333 от КТ; и 7) не се ли нарушава разпоредбата на чл. 8 от КТ относно добросъвестното изпълнение на трудовите задължения на работодателя, когато същият прекрати трудовите правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ на работници, заемащи определена длъжност, които не се ползват със закрилата по чл. 333 от КТ, без да извърши подбор, а остави за продължителен период от време на същата длъжност работниците, ползващи се със закрилата по чл. 333 от КТ, и след отказа на ДИТ да даде разрешение за уволнението на последните, работодателят ги преназначени на друга длъжност.
По отношение на първите два правни въпроса, жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивният съд е разрешил първия въпрос в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 752/13.12.2010 г. по гр. дело № 1095/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 304/20.10.2014 г. по гр. дело № 2344/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, а втория – в противоречие с решение № 232/13.06.2011 г. по гр. дело № 871/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите пет правни въпроса, касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответното [фирма] в отговора на касационната жалба излага становище и подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност жалбата.
Въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ на касатора, като е намерил, че преди уволнението му ответното дружество-работодател е извършило реално, а не фиктивно съкращаване на щата, както и че не е имало задължение да извършва подбор по чл. 329 от КТ. За да достигне до тези решаващи изводи по делото, СГС е приел за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 28.08.2013 г., а съкращаването на щата е извършено на 14.08.2013 г., когато е влязло в сила новото щатно разписание, с което са били премахнати (съкратени) всичките 24 щатни бройки по старото щатно разписание за заеманата и от жалбоподателя-ищец длъжност „работник, паркинг”, с което е бил закрит целият сектор „Контрол на паркинга” в отдел „Паркинги” на дирекция „Търговска” на дружеството. Установено е и че тези промени в щатното разписание са обусловени от решения по протокол № 14/08.08.2013 г. на съвета на директорите на дружеството и че са утвърдени със заповед № 493/14.08.2013 г. на изпълнителния му директор, които са компетентните за това органи съгласно устава му. Прието е за установено и че след уволнението на ищеца на 28.08.2013 г. в дружеството не са били назначавани нови служители на процесната длъжност „работник, паркинг”, нито такива, изпълняващи същите трудови функции под друго наименование на длъжността. При подробна съпоставка на длъжностните характеристики за съкратената процесна длъжност „работник, паркинг” в закрития сектор „Контрол на паркинга”, и за останалата и по новото щатно разписание длъжност „касиер” в сектор „Отчитане на парични средства” в отдел „Паркинги”, въззивният съд е установил, че основните трудови функции на тези две длъжности съществено се различават, поради което е намерил за неоснователен доводът за фиктивност на съкращението. СГС е намерил за ирелевантно обстоятелството, че прекратяването на трудовите правоотношения с някои от работниците, заемащи към 14.08.2013 г. процесната длъжност „работник, паркинг”, е настъпило по-късно поради преодоляване на закрила по чл. 333 от КТ, или – поради липсата на разрешение от инспекцията по труда, тъй като някои от тях са били трудоустроени, изобщо не е настъпило, а те са били преназначени на други длъжности. В тази връзка съдът отново е изтъкнал, че за преценка законността на уволнението на касатора-ищец, релевантно е обстоятелството, че след 14.08.2013 г., когато са съкратени всички щатни бройки за процесната длъжност „работник, паркинг”, на нея или на длъжност с друго наименование, но със същите трудови функции, не са били назначавани служители. Прието е и че тъй като доказателства в обратна насока по делото не са събрани, то не може да бъде направен извод, както за фиктивно съкращаване на щата, така и за извършване на процесното уволнение в нарушение на чл. 329 от КТ. Също във връзка с неоснователността на довода на касатора-ищец за незаконност на уволнението му поради неизвършване на подбор, въззивният съд е изложил и съображения, че след като в случая са съкратени всички щатни бройки за процесната длъжност, заемана от ищеца, то съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ, не е налице правна и фактическа възможност за извършване на подбор от страна на работодателя, тъй като този подбор не може да бъде разпрострян относно служители в други отдели, заемащи различни от процесната длъжности, с други изисквания за заемане на длъжността и с различни от длъжностната характеристика на ищеца функции и отговорности.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение.
Не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на ВКС по първия от поставените от него въпроси. ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС е с предмет правомощията на съда при преценката относно законосъобразността на извършен от работодателя подбор, а не относно това кога подборът е задължителен. В останалите две посочени от жалбоподателя решения на ВКС, също не се коментира поставената в този въпрос хипотеза. С решение № 752/13.12.2010 г. по гр. дело № 1095/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в отговор на въпроса кога е задължителен подборът по чл. 329 от КТ – само при еднакви длъжности или при сходни такива, е даден отговор, че подборът следва да се извърши между работници и служители, изпълняващи еднакви трудови функции. В същия смисъл е и решение № 304/20.10.2014 г. по гр. дело № 2344/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието и че подборът не е задължителен, когато се съкращава единствена щатна бройка или всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В мотивите към обжалваното решение градският съд не е приел нищо различно. Не е налице противоречие и по втория въпрос. В соченото от касатора решение № 232/13.06.2011 г. по гр. дело № 871/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че съдът проверява законността на уволнението към момента на извършването му. В същия смисъл са и мотивите на въззивния съд към обжалваното решение.
Останалите пет материалноправни въпроса, изведени от жалбоподателя, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като те не са и от значение за решаването на правния спор по настоящото дело. В константната задължителна практика на ВКС еднозначно се приема, че работодателят няма задължение да извършва подбор, когато съкращава всички щатни бройки за дадена длъжност, каквато хипотеза е налице и в настоящия случай. Изяснено е и че предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ няма никакво отношение към това дали подборът е задължителен или не. Продължителността на периода, необходим за преодоляването на тази предварителна закрила от страна на работодателя, респ. – по-късното уволнение на някои от съкращаваните работници или служители, които се ползват от нея, в сравнение с тези, които не се ползват от закрилата, както и непреодоляването на същата, респ. – преназначаването в последния случай на работници или служители, също заемащи съкращаваната длъжност, но за които не е дадено съответното предварително разрешение или съгласие за уволнение, на длъжности, различни от съкращаваната, са все обстоятелства, които очевидно не могат да доведат до възникване впоследствие на задължение за работодателя да извърши подбор, след като той не е имал такова задължение при вземането и при влизането в сила на акта му за съкращаването на всичките щатни бройки за съответната длъжност.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 21.01.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 12509/2014 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.